Информация за Зайци

Зайци Oryctolagus Cuniculus Информация за

Зайците са малки бозайници от семейството Leporidae, разред Lagomorpha, които са разпрорстранени в различни части на света. Някои зайци достигат размерите на котка, а други стават големи колкото малко дете. Малките зайци, от вида на айдахския заек, могат да стигнат 8 инча (20 см) на дължина и да тежат по-малко от 50 гр. По-големите видове достигат 20 инча (50 см) и тежат повече от 4.5 кг.
Най-едрите зайци са шарените гиганти, над 5 кг; фламандските гиганти, 5.9 кг. и повече; гигантския папилон, 5.9 до 6.3 кг; и гигантската чинчила, 5.4 до 7.2 кг. Най-дългият заек в света според рекордите на Гинес е фламандски гигант, който заема размерите 129 см и 22 кг.
Малките породи зайци включват дребния британски заек, под 1.1 кг; нидерландското джудже, под 1 кг; джуджето хотот, под 1.3 кг; и хималайския, 1.1 до 2 кг.

Зайци Oryctolagus Cuniculus Информация за

Размножаване

Зайците са известни със своите ненаситни размножителни навици и то с добро основание. Те се размножават от 3 до 4 пъти годишно. Това се дължи на факта, че само 15% от бебетата зайци успяват оцелеят до рождения си ден. За да се подсигурят, че популацията им расте, зайците правят повече бебета. Всяка бременност носи 3 до 8 малки. След 4 до 5 седмици новородените започват да се грижат сами за себе си, а след 2 до 3  месеца те са готови да имат и собствено семейство. Ако има липса на хищници, една зона може да се пренасели със зайци.

Хранителен режим

Зайците са растителноядни, които се хранят с треви, диви растения и листни плевели. В следствие, диетата им съдържа големи количества целулоза, която е трудна за храносмилане. Зайците решават този проблем, като образуват ферментация в червата. Използвайки бактерии и протисти, в сляпото черво, успяват да разградят структурата на въглехидратите в растителното вещество, което бозайниците не могат, и успяват да абсорбират и ползват, като главен ресурс на енергия.
Зайците са сумрачни консуматори – те предпочитат да ядат по време на разсъмване и здрач. Те са вегетарианци и и по-голямата част от диетата им се състои от фибри. Поради богатата им на фибри храна, те трябва да храносмилат тяхната храна два пъти, за да придобият максималните хранителни добавки от нея. За да постигнат това, зайците създават специални фекалии наречени цекотрофи, които ядат, смилат отново и накрая отделят като изпражнения.
Зайците не могат да повръщат. Поради този недостатък, ако зайците консумират продукт, който не е богат на фибри, той може да блокира червото.

Местообитание

Зайците са социални животни, живеещи в средно големи колонии под формата на тунели. Те са нощни животни, най-много активни са около здрач и зазоряване, макар че може и да се забележат през деня. По време на деня, зайците предпочитат да прекарват в растителни участъци, които използват за защита от хищници. По време на нощ, се движат в откритата прерия,  за да се прехранват. Заешката популация изглежда е най-добра в смесени зони и по-малко в храстови и тревисти. Зайците в тревистите зони са плячка за месоядните. Птиците са главният им хищник в храсовите зони. В смесените територии зайците са плячка за всички. Зайците се нуждаят от поне 55% водно количество в техните диети, за да се размножават успешно и да поддържат здраво състояние. Те са тревопасни и листоядни, но тревата е основният източник на храна. Въпреки това, те имат разнообразна диета от треви, листа, пъпки, дървесни кори и корени. Те също ядат маруля, зеле, кореноплодни зеленчуци и зърнени храни.

Зайците като вредители

Заекът е въведен като екзотичен вид в няколко среди, често с вредни последици за растителността и дива природа, което го прави инвазивен вид. Въпреки общоприетата им репутация на обичани анимационни герои като Бъгз Бъни или Зайчето Питър, те също са огромен вредител по целия свят. Този бозайник до голяма степен остава подценен от повечето хора, но техните способности да се размножават, гризат, ядат са близки до никое друго. За тези, чиято собственост е станала жертва на унищожението, причинено от зайци, проблемите варират в зависимост от земята. Проблемите само се умножават, ако популацията на заека остане без надзор.

Ето и няколко от типовете хабитати и проблемите, които зайците причиняват в такива зони.

Ферми, имоти
Седем заека могат да изядат колкото една овца.  С това наум, не отнема дълго да разберем как една малка популация зайци могат да опустошат огромно количество реколта. Пресметнато е, че зайците струват на британската селскостопанска индустрия 100 млн. паунда годишно чрез унищожени реколти. Няма съмнение, че те са първокласен вредителите за фермерите.

В зони, където се държат коне и друг добитък
Като се има в предвид обемът на това, което един заек може да яде (както е посочено по-горе), е лесно да се разберем загубата на пасище, която те причиняват. Това често води до купуването на допълнителни фуражи, за да се компенсира загубата, което от своя страна включва и допълнителни разходи. Ровещите зайци също представляват заплаха както за добитъка, така и за конете. Животните, които чупят крайниците си в заешки дупки, не са рядкост. В зависимост от стойността на определения добитък и цената на ветеринарните такси за успешно поправяне на травмите такъв инцидент може да доведе до евтаназия.

Горско стопанство, плантации и овощни градини
Зайците създават хаос и причиняват щети на стойност от стотици хиляди паунда на такива индустрии всяка година. Издълбаните пръстени около дървесната кора са най-често срещаният проблем. Ако долната част на кората е напълно премахната от зайци – което е обичайно при по-студени метеорологични условия – дървото умира. Ако зайците дъвчат само част от стъблото на дървото, то ще може да задържи известно количество хранителни вещества, но това често означава, че дървото може да стане жертва на болести и плесен. Засегнатите дървета стават слаби и нестабилни. Този проблем поставя заплахата от падането им и потенциални инциденти, както и загубата на доходи от смъртта на дървото. Това може да има отрицателен ефект върху управлението на местообитанията.
В районите, където се извършва стимулиращо сечене, зайците изяждат новите израстъци, останалото от дървото бавно умира. Фиданките често са жертви, което означава, че те ще трябва да бъдат заменени, за да се подсигури правилното управление на горите. Протекторите за дървета могат да помогнат до известна степен, но зайците често ги прегризват. Зайците, също могат да достигнат височини от 50 см и когато се протягат на задните си крака, могат да се катерят, ако има шума наоколо. Когато зайци атакуват плодови дръвчета, следващата реколта ще бъде „плодородна“, тъй като това е начинът на природата да оцелее, като произвежда допълнителни семена. Това обаче е краткотрайно, тъй като дърветата неизбежно умират.

Градини
Зайците предизвикват всякакви проблеми в градините. Те обичат да ядат растения и цветя (обикновено такива, които са ценни), затова предизвикват голямо неудобство за хората, които обичат да поддържат градината си естетически привлекателна. Растенията трябва да бъдат заменени, след като зайците са разчитали на тях като източник на храна. Техните изпражнения и урина също развалят и изгарят тревни площи, което означава, че те започват да изглеждат неподдържани на местата, където зайците често пасат.
Те също копаят на повърхността в търсене на млади филизи, ако това продължи, то често може да доведе до замяната на цялата морава, за сметка на собственика. Както и в горското стопанство, декоративните градински дръвчета също ще бъдат атакувани, което води до значителни разходи за подмяна.
Техните дупки създават риск от нараняване, както на хората така и на домашните любимци. Дупките често увеличават размера си годишно. Това означава, че градина може скоро да наподобява военна зона, ако популацията на зайците не се контролира. Зайците са изобретателни същества и често пребивават на места, различни от дупки, като под веранди, градински бараки и дори къщи. Това би могло да доведе до проблеми, като потъване и опасност от пожар, ако сдъвчат електрически проводници. Дивите зайци също могат да предават болести на неваксинирани домашни зайци, което може да доведе до загубата на домашен любимец.

Железопътни линии, магистрали
Такива площи обикновено се състоят от стръмни укрепления, покрити с различно количество растителност. Това осигурява идеална и потенциално безопасна среда за зайци, осигурявайки им храна, подслон и нисък процент хищници. Тези райони често съдържат високо население или малка група от зайци, които след това се хранят със съседна земя, причинявайки щети на стойност хиляди паунда на култури и пр. Дървета и насаждения на площи, обикновено стават мишени и щом бъдат изгризани корите от зайците, дърветата умират и могат да станат нестабилни. Дупките, които копаят може също да създадат потъване и ако останат незабелязани, могат да причинят сериозни инциденти. В тези райони зайците трябва да бъдат контролирани по причини, свързани със здравето и безопасността.

Спортни площадки и обществени помещения
Тези зони често са предпочитани местообитания за зайци както в градските райони, така и в провинцията. Най-вероятната причина за необходимостта от управление на зайци на такива места се дължи главно на копаенето. Ако зайците продължават да копаят дупки, това повишава шансовете на един член от обществото да рискува падане и нараняване, което би могло да доведе до съдебен процес срещу собствениците на земя или мениджърите. Крикет площадките се оказват неустоими и в рамките на една нощ може да станат невъзможни за употреба. Зайците могат да причинят и щети на спортното оборудване като футболни или крикет мрежи, така и да породят риск от пожар, ако пребивават под сградите в околността – чрез гризане на жици. В такива райони зайците могат да бъдат голям проблем за здравето и безопасността.

Консервационни зони
Зайците причиняват проблеми в такива среди по различни причини. Те ядат разнообразие от растения и не разграничават общо срещаните и редките, което засяга съществуването на такива растения. Те инстинктивно копаят от дупките си към повърхността, което може да означава загуба на местообитание за различни насекоми и дребни бозайници, което от своя страна може да има огромен ефект върху хищни птици, които разчитат на такива ловни места.
Унищожаването на районите може да бъде причинено от изровените площадки и хълмове, често следвани от потъвания и ерозии, което означава, че редки видове, като например  пчелите миньори, могат да загубят малкото си любими места в тази страна. Дърветата и храстите често биват прегризани, което на свой ред означава, че умират! Докато умиращите и изгнили дървета могат да осигурят храна за някои същества, това означава и загуба на такива за други.
В тези райони зайците трябва да бъдат внимателно управлявани, за да се избегне загубата на местни видове – тъй като зайците не са присъщи за тази страна.

Индустриални зони
Такива райони често са натоварени места за работа, която дейност трябва да се извършва ефективно. Зайците са находчиви същества и процъфтяват както в селските, така и в градските райони.
Заешките тунели, които минават под пътеки / пътища, твърди повърхности и сгради могат да причинят слабост и увреждане на структурите под формата на ерозия и упадък. Дупки и изровени места, причинени от копаене на зайци, също са причини за повечето травми на хората, попаднали в такива. Зайците, които намират изкуствени дупки, като проводници, стенни кухини или дренажни тръби, могат да причинят пожари и наводнения чрез дъвчене и копаене. В тежки случаи, това може да доведе до стотици хиляди паунда при имуществени щети и загуба на печалба и е много важен въпрос за здравето и безопасността.

Болести

Зайците могат да се сдобият с различни болести и вируси – нито един от тях може да бъде предаден на човек.  Миксомитоза е най-често срещаното заболяване, което зайците хващат. То се разнася по бълхите. В най-лошите случаи, зайците ослепяват, губят тегло и умират бавно. Зайците, за сметка на това, показват известна доза имунитет към това заболяване, представени в 50-те години на миналия век. Вирусна хеморагична болест е втората по близост до миксомитозата  и се придава от заек на заек по различни начини. Вирусът бива предаден по въздушен път и физически контакт. Обикновено убива в рамките на 48 часа и тези зайци могат да бъдат отличени по кървенето от всички отвори по тялото.
Болестите и вирусите бързо могат да инфектират гъсто населените зони от зайци – това на свой ред причинява бедствие и страдание на инфектираните.  Трябва да бъдат взети контролни мерки, за да се предотврати разпространение.
Копаенето и пашата на зайците могат да създадат сериозни ерозионни проблеми, намаляващи популацията на местни растения и да промени цялата площ.
Зайците заплашват оцеляването на редица местни животински видове, като променят местообитанията, намаляват източниците на храна, изместват малки животни от дупки и привличат хищници, като лисици. Смята се, че зайците са допринесли за спада или изчезването на редица видове, като например торбестия бандикут, жълтокракото скално валаби, южния и северен космонос вомбат, малефаула и австралийския странник.
Зайците се консумират от хищници като лисици, диви кучета и диви котки, което може да доведе до изкуствено високите популации на тези вредители в някои райони. Ако броят на заека внезапно падне, вредителите насочват вниманието си към местната плячка, причинявайки „хипер-хищническо” въздействие върху местните животни.
Агрикултурата губи хиляди милиони долара годишно поради прекомерната паша на зайци. Зайците също могат да имат значително въздействие върху аборигенското и историческото културно наследство. Например, прекомерната паша от тях е влошила ерозията на почвата в националните паркове Mungo и Kinchega, разкривайки културно значими обекти, като аборигенските гробища.
Ако искате да знаете как да опазите имота си от зайци, моля, разгледайте следните статии: Как да се отървете от зайците и как да предотвратите нашествие от зайци.

Имате въпрос?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ЗАДАЙ ВЪПРОС