Информация за Попови прасета

Попови Прасета Gryllotalpidae Информация за

Поповите прасета са насекоми, принадлежащи към семейство Gryllotalpidae от род Orthoptera. Към този род също принадлежат скакалците и щурците.
Има 6 категории попови прасета:
Индиоскапторини  (Indioscaptorini)
Триамескапторини (Triamescaptorini)
Грилотапелини (Gryllotalpellini)
Неокуртилини (Neocurtillini)
Скаптерисцини (Scapteriscini)
Грилоталпини (Gryllotalpini).

Попови Прасета Gryllotalpidae Информация за

От тези 6 категории са разпознати 107 вида и е възможно да бъдат открити още. Neoscapteriscus didactylus е най-разпространеният вид. Късокрилото попово прасе (Scapteriscus abbreviatus), южното попово прасе (Scapteriscus borellii) ,  и жълтеникаво-кафявото попово прасе са видовете, които причиняват най-много щети в Северна Америка.

Описание и разпространение

Размерът на поповите прасета варира в зависимост от вида им. Обикновено те имат тела с цилиндрична форма, покрити с фина гъста козина и имат размер от 3 до 5 сантиметра.  Главата, предните крайници, предната част на гръдния кош имат твърд екзоскелет, докато коремната област е крехка. Главата има две малки антенки и чифт малки очи. Предните крака са сплескани, пригодени за заравяне, задните крака имат формата на скакалец, но всъщност те са пригодени за избутване на пръст, не за подскоци. Крилата обикновено са сгънати над коремната област, предните крила са къси и заоблени, а мембрановидните задни крила понякога достигат, даже извън коремната област. При видове, които не могат да летят крилата са по-малки на размер и са безполезни. Изпод крилата, накрая на опашката са разположени два дълги придатъка.

Поповите прасета населяват всички континенти с изключение на Антарктика, живеят в полета със селскостопански култури и тревни площи. Те са активни през по-дълга част от годината, но при по-хладни климатични условия прекарват зимата под земята и стават активни отново напролет.
Най-отличителната черта на тези насекоми е, че строят тунели за повечето неща от живота си, например хранене, избягване от хищници, привличане на себеподобно, чифтосване и отглеждане на малки. Те могат да копаят бързо под земята и да се движат много бързо в тунелите напред назад.

Размножаване и начин на хранене

Поповите прасета са хемиметаболозни, което означава, че преминават през пълна метаморфоза. Животът на поповото прасе може да бъде разделен на 3 стадий: яйце, ларва и зрялост. По-голямата част се прекарва под земята. Женските започват да снасят яйца 1-2 седмици след чифтосването. Тя изкопава дупка с дълбочина около 30 сантиметра и снася от 25 до 60 яйца. Какво прави след това зависи от видът и. Женските Neoscapteriscus се оттеглят, затулвайки входа на дупката, докато видовете  Gryllotalpa и Neocurtilla строят съединително помещение и остават вътре за да се грижат за яйцата. Може би най-важният природен фактор, който засяга малките попови прасета е влагата. Яйцата трябва да бъдат снесени във влажна земя. Много ларви измират поради недостатъчната влага в земята. Ако има достатъчно влага, обикновено яйцата се излюпват след няколко седмици. Какавидите изглеждат, като възрастни, само че им липсват крила и гениталии. Докато пораснат изяждат огромно количество растителност – било то корени, листа, било то под земята или на повърхността. Поради тази причина хората смятат тази тяхна фаза за най-деструктивна. Докато стане зрял, пашкулът минава 10 фази на премяна. Както се споменава преди, зрелите екземпляри имат крила и повечето видове са способни да ги използват за да летят. Женските обикновено са тези, които летят най-често по залез слънце ,отзовавайки се на повиците на мъжките.
По време на размножителния период и двата пола се разпръскват, като някои видове стигат до 8км. далечина.
В зависимост от вида на поповото прасе е и неговият начин на хранене. Някои са тревопасни, хранейки се с корени и листа, трева и растения от всякакъв вид. Други пък са всеядни, хранейки се с червеи и ларви, както и с растителност. Тези видове не се хранят само с леснодостъпни корени и стъбла, а също излизат нощем, намират листа, завличат ги под земята и ги ядат. Няколко вида попови прасета са хищници.

Поповите прасета като вредители

Поповите прасета са част от фолклора на някои места по света. В Замбия се смята, че Gryllotalpa africana носи късмет на този, който го види. В Латинска Америка се смята, че поповите прасета предсказват дъжд, когато се заровят под земята. В западната част на о.Ява и Виетнам се използват за храна, а във Филипините се сервират като деликатес наречен на местния език – камаро.
Поради начина им на живот и по-специално начин на хранене, поповите прасета биват смятани за вредители. Основните щети причинени от тях са в резултат на закопаването им на няколко сантиметра в почвата и образуването на малки хребети. Това увеличава изпаряването на влагата, поврежда покаралите растения и дори причинява щети на корените, независимо от растението, било то обикновена трева, цветя или зеленчуци. Както преди се споменава, повечето попови прасета се хранят с корените. По местата, които поповите прасета са местни, има хищници които ги държат под контрол. Обаче на места на които са пренесени като Флорида, САЩ, където са внесени от Южна Америка, се смятат за огромен проблем, причинявайки щети възлизащи на стойност от 30,000,000 долара.
Хищниците, които ловуват поповите прасета са различни видове бръмбари, паразитни оси, паяци, птици, жаби и насекомоядни животни(миеща мечка, броненосци). За жалост не може да се разчита на тези вредители в борбата с поповите прасета.
За да се вземат правилните мерки, за да бъдат елиминирани тези насекоми от вашата градина, последвайте съвета в статията за това как да се преборим с поповите прасета.
Дали ще използвате органични или химически мерки, капани или репеленти, най-важното нещо е да разпознаете нашествието навреме. Също така е важно да се научите как да предотвратите появата им като цяло. 

Got a question?

  1. Има ли ферми за попови прасета

    Тодоров -
    Answer
    1. За съжаление нямаме точна информация дали има някакви ферми за крикет.

      Nexles -
      Answer

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

ASK A QUESTION