Информация за Плъхове

Плъхове Rattus Информация за

Плъховете са средно-големи гризачи от семейство Мишкови. Терминът “плъх” най-често се използва за членовете на рода Rattus, по-известни като “истински плъхове”.  Плъховете се разграничават от мишките по размер, имайки по-дълго тяло и крайници. В Древен Рим не са различавали плъховете от мишките. Наричали плъховете “mus maximus” (голяма мишка), а мишките “mus minimus” (малка мишка).

Плъхове Rattus Информация за

Има повече от 60 различни вида плъхове, включително най-важните:
Rattus argentiventer: плъх от оризово поле;
Rattus hoffmanni: плъхът на Хофман;
Rattus lutreolus: австралийски блатен плъх;
Rattus norvegicus: Норвежки плъх, известен също като кафяв, сив плъх или канализационен плъх;
Rattus osgoodi: Витнамският плъх на Озгуд;
Rattus rattus: домашен плъх, известен също като черен плъх;
Rattus xanthurus: Североизточен Xanthurus плъх, познат също като белоопашат.
Най-често срещаните видове плъхове са тези, които имат контакт с хората, най-вече черният и сивият плъх. Поради честите им срещи с хората, те са смятани за най-големите вредители от другите видове.

Описание и разпространение

Плъховете имат дълги, тънки тела, дълги крака и тънка опашка. Опашката им помага за баланс, комуникация и регулиране на температурата на тялото. Очите, ушите и носът са главните сетивни органи, а предните зъби растат с 11-14 см всяка година. Както останалите гризачи, плъховете съсипват зъбите си, като гризат всичко което се намира около тях, включително цимент, дърво, тръби и други малки животни.
Въпреки че са по-големи от мишките, плъховете идват във всякакви размери. Най-едрият вид  е вълнистият плъх Босави (открит наскоро през 2009 г. в дъждовните гори на Папуа Нова Гвинея и все още няма научно име) който е с размерите на зряла котка: 82 см на дължина, от носа до опашката и 1.5 кг тежест. Един от най-малките видове плъхове е виетнамският плъх Озголд, 12-17 см. Плъховете рядко достигат повече от 500 гр.
Кафявите плъхове могат да достигнат 30-40 см и 200-500 гр. Горната част от тялото им  е червеникава или сиво-кафява, а долната – сива. Ушите и опашката са безкосмени, а самата опашка е по-малка от тялото им.
Черните плъхове са по-дребни от кафявите и тежат около 140-180 гр. Те са светло сиви или бели от долната част и тъмно сиви и черни в горната част на тялото. Тяхната опашка е по-дълга от тялото.
Плъховете произхождат от Азия и Австралия и са налични във всички континенти с изключение на Антарктида, който климат е твърде тежък за оцеляване. Плъховете, обаче се появяват и в острови близо до Антарктида. По всички тези места те са често срещани до такава степен, че в САЩ статистиките сочат, че на всеки човек има по един плъх.
Повечето видове са активни нощем, въпреки че за кафявият плъх се знае, че е активен и през деня. Особено когато популацията расте до такава степен, че контролирането на територията и търсенето на храна и вода стават трудни. В зависимост от видовете, както и от околната среда в която живеят, плъховете имат трудни за адаптация характерни черти. Като например, кафявият плъх е добър плувец, а черният – катерач. Повечето от видовете имат добре развити обоняние и отлична памет.
“Домът” на плъхът обикновено е гнездо, а локацията на това гнездо зависи от вида и околната среда. От там стигаме до извода, че има 2 вида плъхове – сухоземни и дървесни. Черните плъхове, понеже са добри катерачи, често строят гнездата си над земната повърхност, а от там идва и наименованието им “покривни плъхове”. Храсти, дървета, гъста растителност, също и високи шкафове, стени, окачена конструкция, тавани, покриви и пр. са всичките зони, които могат да ги привлекат. Понякога строят гнездата си в дупки. Кафявите плъхове, от друга страна, правят гнездата си в подземни тунели под основите на сграда, купчина дърва, отломки, мази или партера на сграда. Тези гнезда са мястото за полово сношение, отглеждане на малките, складиране на храна и защита от хищниците. Склонни са да строят гнездата си с всяка комбинация на материали, която е налична, включително трева, клони, хартия и боклук.

Размножаване и хранителен режим

Плъховете обикновено живеят в групи, чиято динамика зависи от видовете. Докато кафявите плъхове обикновено са водени от най-едрият мъжки в групата, някои видове могат да имат няколко доминантни мъжки или женски. Интересното при тях е, че плъховете се грижат за членовете на групите си, особено ако са болни или наранени. Наблюдавано е, че плъховете без групи стават самотни и депресирани. Когато мъжки и женски напуснат гнездото, за да се чифтосат в зона, зона която още не са превзели, нова група ще бъде сформирана.
Плъховете са полигамни, размножават се много бързо и лесно. Една женска може да се чифтоса около 500 пъти в 6 часов период на възприемчивост (състояние, което тя преживява 15 пъти в годината); тя може да се чифтоса отново 18 часа, след като е родила и може създаде 7 котила за година. В резултат на това, една двойка кафяви плъхове може да направи 2000 наследника само за една година. Размножаването става в топлите месеци на годината, но и не само. Бременността продължава около 12-16 дена. Точно колко бебета може да има зависи от вида; кафявите плъхове могат да имат до 22, докато тропичните видове само 6. Когато се родят, бебетата тежат около 6-8 гр. Развиват се бързо и когато достигнат 3 месеца са готови да имат свой род.
Хищниците на плъховете включват: големи хищни птици (бухали, ястреби соколи и пр.) и някои видове змии. В градските и жилищните зони, плъховете имат 2 основни неприятеля: котките и хората
Ако са заплашени, плъховете стават агресивни – борят се, хапят и дори преследват, но това е най-ефективно против свои видове и малки врагове. За сметка на това, плъховете са много гъвкави. Могат да плуват, вървят във вода за цели 3 дена и могат да оцелеят след като са пуснати в тоалетна. Също така, могат да паднат от 15 метра и да оцелеят. Което е по-интересно, плъховете са подпомогнати от съмнителния си характер. Изключителната им предпазливост към новостите в техните територии или пътища, особено близо до домовете им, ги алармира и кара да се крият предварително.
Средностатистическият живот на плъховете зависи от видовете на които принадлежат, но повечето не доживяват и година. Дивите плъхове могат да оцелеят максимум до 2-3 години, докато къщните – 97% също умират в първата си година на живот.
Повечето плъхове са всеядни, с предпочитание към месо. Въпреки че някои видове като белоопашат плъх Сулавеси и плъхът Хофман са ”вегетарианци” с предпочитание към растения. Те са възможностни консуматори и ядат:

Растения: семена, плодове, зърнени култури;
Месо: мъртви тела, насекоми, охлюви, миди, риби, амфибии, влечуги, малки птици (домашни) и бозайници (вкл. мишки)
Различните видове имат различни предпочитания. Кафявият плъх яде повече храни богати на протеини (месо, храна за домашни любимци и др), докато черният плъх показва преференция към плодове.
Плъховете, живеещи в градовете или жилищните зони обикновено разчитат на хората като техен главен източник на храна, претърсвайки кошове или храна, която е оставена незащитена. В безнадеждни ситуации е известно, че плъховете ядат собствените си фекалии. Интересен факт е, че плъховете издържат повече време без вода отколкото камилите.

Плъховете като вредители

През историята става ясно, че плъховете се разглеждат като смъртоносни вредители. Даже се счита, че са помогнали за разпространението на Черната смърт. В днешно време, повечето градски зони се борят с нашествието на плъхове. Това довело до мита, че популацията на плъхове в Манхатън е равна на човешката популация. Плъховете имат умението да плуват от канални тръби до тоалетни. Местата на нашествие главно са  около тръби, зад стени или близо до кошчета за боклук. Ефективен контрол за нашествие на плъхове обикновено изисква общински работници и индивиди да работят в екип.
Вредни за реколтата, материалите и хигиената, плъховете консумират всички видове храна и ги замърсяват с урината си, фекалийте и други секрети. Те също нанасят щети на мебели, ел. кабели, шкафове, дървени греди, врати и пластмаси. Носят много болести, които могат да се пренесат на други животни и дори хора. Плъховете са известни носители на бълхи, които носят различни болести като бяс, Салмонелоза, глисти и други ендо- и екто-паразити.
Обикновено, когато се установят на места, където преди не са пребивавали, е известно, че плъховете причиняват голямо разрушение на околната среда. Черният плъх се счита за един от най-инвазивните видове в света; той също е известен като корабен плъх, тъй като е бил превозван с кораби по целия свят. Същото може да се каже и за кафявия плъх. И двата вида са всеядни и по този начин могат да ядат голямо разнообразие от растителен и животински материал; следователно, не е изненадващо, че те са допринесли за изчезването на много видове от дивата природа по света, като растения, безгръбначни, влечуги, птици, както и малки бозайници. Някои експерти всъщност вярват, че между 40% и 60% от всички изчезнали видове морски птици и влечуги (90% от които се срещат на островите) главни виновници са плъховете. Поради  опустошителният ефект, който имат върху местната флора и фауна, особено върху островите, усилията за елиминиране на плъховете продължават в много части на света.
Въпреки страха или отвращението, които могат да се събудят при някои от хората, плъховете също са известни като домашни любимци. Специално отглежданите плъхове всъщност са били използвани като домашни любимци от края на 19 век. Те обикновено са вариации на кафявия плъх, но хората също са отглеждали и черни плъхове и гигантските торбести плъхове (род Cricetomys). Плъховете, които се отглеждат специално като домашни любимци или плъхове, които са живели като домашни любимци от самото начало на живота си, се държат по различен начин от дивите плъхове; те са спокойни, приятелски настроени, могат да се научат да изпълняват различни команди и усвояват навици, да не хапят и най-важното – те не представляват по-голям здравословен риск, отколкото котка или куче.
Много повече е известен факт, че плъховете се използват като субекти за научни изследвания. Тяхната интелигентност, адаптивност, изобретателност и агресивност са само някои от отличителните черти, които ги правят популярен избор. В продължение на десетилетия, плъховете са били използвани в разнообразни експериментални проучвания, чиито открития са допринесли за разбирането ни за генетиката, болестите, мозъчната функция и ефектите на наркотиците, поведението и т.н. Затова можем да кажем, че плъховете действително предоставиха големи ползи за здравето и общото благосъстояние на човешката раса.
Освен това плъховете се използват и за други, по-необичайни цели. Например, развитият им обоняние е използвано от белгийската неправителствена организация APOPO, която тренира плъхове (по-специално гигантските африкански торбести плъхове, известни също като Cricetomys gambianus), за да открият противопехотни мини и да диагностицират туберкулозата.
Ако се борите с нападение на обикновени плъхове и се нуждаете от защитите за своето имущество и култури, прилагайте методите за контрол, предложени в нашата статия за “Как да се отървем от плъховете“. От капани до примамки и репеленти, разберете как можете да избегнете нашествие, но имайте в предвид, че отстраняването е толкова важна, колкото и изключването. За начини, по които можете да “предотвратите нападение на плъхове“, проверете нашата статия и научете повече как можете да премахнете атрактанти и да прилагате репеленти, за да държите плъховете надалече.

Got a question?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

ASK A QUESTION