Информация за Пчели

Пчели Anthophila Информация за

Пчелите са летящи насекоми близки до осите и мравките, много известни със своята опрашваща роля, правенето на мед и пчелен восък. Това са характерни черти на европейската медоносна пчела. Те принадлежат към рода Hymenoptera и подразред Apocrita. Известни са почти 20,000 вида пчели, които са разделени на 7 до 9 семейства. Могат да бъдат срещнати из целия свят с изключение на Антарктика, тъй като виреят само в среда, в която има цветя за опрашване. Най-известните видове освен европейските пчели са земните пчели и безцелните пчели, които също живеят в колонии и са социални. Тъй като те използват събраният цветен прашец и нектар като източник на протеин и енергия и по този начин правят мед, восък и прополис, пчелите са важна част от човешкия живот. Поради тяхното опрашване на посевите и създаването на мед, хората се занимават с пчеларство още от времената на древен Египет и древна Гърция.

Пчели Anthophila Информация за

Описание и разпространение

В зависимост от вида, пчелите могат да имат различен външен вид. Размерите могат да варират от по-малко от 2мм. ( безцелната пчела, с лат. наименование Meliponula ferruginea) до почти 40мм. ( пчеларка, с лат. наименование Megachile pluto).
Яйцата обикновено са продълговати, леко извити и заострени в единия край. Ларвите са предимно овални, тъпи откъм двата края, бели и имат 15 сегменти. Всеки сегмент има дихателен отвор. Нямат крака, но са способни да се движат в пределите на клетките, в които са родени с помощта на туберкулите, които имат отстрани. Имат къси рогца на главите си, челюсти за да сдъвкват храната си и придатък от всяка страна на устата, към който е прикрепен мъх. Под устата им има жлеза, която отделя вискозна течност, която се втвърдява в коприна и се използва в процеса на създаване на прозрачни пашкули.
Зрелите екземпляри имат къси, куполовидни и покрити с козина тела и както всички други насекоми имат шест крака и тялото им се състои от три основни части: глава, гръден кош и корем. Гръдния кош е съставен от три сегмента като всеки от тях има чифт крака и е свързан с корема чрез малка талия. Почти всички видове пчели имат антени, които имат дванадесет или тринадесет сегмента (разл. при мъжките и женските). Тези антени съдържат голям брой сетивни органи, чиято работа е да вкусват, миришат, засичат движение, дори да засичат малки въздушни движения, което се доближава до засичането на звук. Те също имат два чифта криле, които са способни да пляскат около 230 пъти в секунда. Така те издават характерното им бръмчене.
Обикновено пчелите се характеризират с чифт съединени очи, които са толкова големи, че покриват по-голямата част от повърхността на главата им. Повърхността на очите е изградена от шестоъгълници, които позволяват на пчелата да вижда около 180 градуса, да разпознава цветове и ултравиолетови лъчи.
Частите на устата са съставени от чифт мандибули и дълги хоботчета (продълговати, тръбни придатъци), които са пригодени за дъвчене и смучене.
Гръдният кош на пчелата е направен от 3 сегменти, всеки от които има свой собствен чифт крака. Чифт ципести криле е прикрепен към последните 2 сегмента. Този чифт криле се синхронизират докато летят. Предните крака на пчелите имат малки плавници (мъх/гребенче) и ги използват за да си почистват антенките. При много видове задните крака имат кошнички за цветен прашец. Те представляват сплескани секции от извита козина, която събира и запазва цветния прашец.
Коремът на пчелата има 9 сегмента, като последните 3 са някак модифицирани само в жилещите пчели. В този случай жилят само женските използвайки овипозитора (жилото) си. Този орган се използва и за снасяне на яйца, поради това е само наличен при женските екземпляри. Отровата се намира в сакче, което е прикрепено към жилото. Известно е, че определени видове пчели умират щом ужилят някого. Това е поради факта, че жилата са прикрепени към коремите им и когато се опитват да отлетят, коремите им се разкъсват.
Повечето пчели са оранжево черни на цвят. Те са апосематични, термин който се отнася за “предупредителната” им окраска, което предупреждава другите, че пчелата може да се защитава със своето силно жило. В резултат на това някои не жилещи насекоми като например пчелните мухи, сирфидни и Asilidae изглеждат подобно на пчелите и това ги предпазва. Някои казват, че пчелите имитират други апосематични насекоми, като например осите, които са много по-опасни.
Относно разпространението на пчелите, те се срещат по всеки континент с изключение на Антарктика. Могат да бъдат срещнати във всяка среда в която има растения за опрашване. Макар, че са от най-известните видове, медоносните пчели са малък процент от видовете пчели. Те се срещат из целия свят и могат да бъдат срещнати в най-различни локации, включително Европа и САЩ.  Най-често срещани са през късната пролет и лятото когато новите кралици напускат своите стари колонии заедно с хиляди работници за да строят своите нови гнезда. По това време големи групи пчели могат да бъдат забелязани как си търсят ново място за гнездене.
Макар, че повечето пчели са дневни, има и някои видове, които са сумрачни. Те са част от 4 семейства: Andrenidae, Colletidae, Halictidae и Apidae. Повечето от тези са тропични или субтропични като някои от тях живеят в сухи региони или по височините. Те имат по-големи очи и фактът, че са активни през нощта не само им помага да избягат от хищниците, но също така им позволява и да събират нектар от цветята, които го произвеждат само нощем.

Размножаването и продължителността на живот

Без значение дали се отнася до социалната или самотната пчела, начинът на размножаване и развитие е сходен. Процесът на развитие започва със снасянето на яйцата, последван от няколко промени на безкраката ларва, след това идва пашкулната фаза в която насекомото претърпява цялостна метаморфоза и накрая достига до появата на зрял крилат екземпляр. Полът на пчелата се детерминира според това дали яйцата са оплодени или не. След чифтосването, женската събира семенната течност и определя какъв пол е нужен, когато снася всяко яйце. Оплодените яйца раждат женски потомък, а неоплодените яйца – мъжки. Когато ларвите се излюпят, те обикновено са бели, грубо овални и затъпени в двата си края. Ларвата се храни с прашеца предоставен от зрелите пчели и използва жлезата, която се намира под устата ѝ за да отделя вискозна течност, която се втвърдява в копринено състояние и която по-късно използва за да направи своя пашкул. Бубата може да бъде видяна през полупрозрачния пашкул и след няколко дни, насекомото претърпява пълна метаморфоза и придобива формата на зрял екземпляр.

Поведение и начин на хранене

Намирането на храна при медоносните пчели започва с вид комуникация, известен като “клатещият се” танц, при който пчела работник показва местоположението на източника на храна на другите работници от кошера. Има два основни вида танци на медоносните пчели : кръглия танц и клатещият се танц. Кръглият танц се използва да покаже, че източникът на храна е на по-малко от 50 метра от гнездото, докато клатещият се танц се изпълнява във фигура с формата на числото 8, при което пчелите клатят своите кореми. Това се използва за храна, която се намира на повече от 150 метра. Точната дистанция може да бъде предадена чрез продължителността на танца. Колкото по-дълъг е танца, толкова по-голяма е дистанцията.
Пчелите са адаптирани да се хранят с нектар и прашец, като прашецът се използва за храна на ларвите. Самотните пчели са важни опрашители. Те събират цветен прашец за да подсигурят своите гнезда с храна за техните потомства. Често е смесено с нектар за да добие консистенция подобна на паста. Медът е натурален продукт, произведен и складиран от пчелите за тяхно ползване, но неговата сладост винаги е привличала хората. Точно поради тази причина медоносните пчели се използват търговски за да произвеждат мед. Те също произвеждат някои субстанции като хранителни добавки с възможно благоприятно действие за здравето като например цветния прашец, прополиса и пчелното млечице. Въпреки това всички тези продукти могат да предизвикат алергични реакции. Като опрашители, пчелите са изключително важни за околната среда и източниците на храна за хората. Макар, че пчелите имат деликатни тела и къс живот, изглежда че не ги е грижа. Те всеки ден транспортират големи товари нектар и цветен прашец от цветните полета или овощните градини към техните кошери.
Пчелите могат да бъдат самотни или да живеят в различни общности. Най-напредналите са видовете със социални колонии, които се характеризират с това, че притежават кооперативна грижа за потомъка и разделение на труда между репродуктивните и не репродуктивните зрели екземпляри. Също така имат и застъпващи се генерации. Групата се нарича социална, ако налице са майка (кралицата) и нейните дъщери (работниците). Медоносните пчели са едни от най-известните силно социални насекоми измежду всички. Техните колонии са установени от рояци, състоящи се от кралица и няколко стотин работници. Не жилещите пчели и земните пчели са също социални. Колониите на земните пчели обикновено се състоят от 50 до 200 пчели като това е върха на популацията. Това се случва в средата до края на лятото. Архитектурата на гнездата е проста, ограничена от размера на преди съществувала гнездна кухина. Колониите рядко издържат повече от година.
Обаче самотни видове съществуват. Такива например са пчелите дърводелци, листните пчели и зидарските пчели. Това означава, че всяка женска е плодовита и населява гнездо, което е изградила сама. Гнездата обикновено се намират в кухи тръстики, клонки, дупки в дърветата или подземни тунели. Яйцата се снасят в специално отделение (клетка) с някои провизии ( смеска между цветен прашец и нектар). Това се прави за да се подсигури оцеляването и развитието на ларвата, която после е затворена в гнездо състоящо се от няколко подобни клетки. Тези видове нямат работни пчели и разпределение на труда, обаче някои предпочитат да свиват гнездата си близо едни до други, давайки вид че са социални. Големите групи от такива гнезда на самотни пчели се наричат струпвания, тъй като не се вписват в дефиницията на колонии. Макар, че са важни опрашители, самотните пчели не произвеждат мед или восък. Те често се ограничават до един род от цветни растения, тъй като са привлечени от миризмата на прашеца само от този вид цвете. Тези специални видове пчели, също включват пчели, които добиват флорално масло вместо прашец. Има случаи, в които всъщност мъжките пчели са ефективни опрашители, например орхидейните пчели събират ароматни смеси от орхидеите. Макар, че са само няколко, има случаи при които растения са заплашени от изчезване, тъй като и техните специфични опрашители също са застрашени. Отношението между такова растение и пчелите се нарича симбиоза.

Видове пчели

Известни са приблизително около 2,000 вида пчели, групирани в 7 до 9 известни семейства. Има много, които не са описани или разпределени към определено семейство. Въпреки това е вероятно броят им да е много по-голям. Някои от най-често срещаните видове са:

Земните пчели
Те са черни на жълти райета.
Считат се за благоприятни, тъй като опрашват различни растения и посеви.
Те са много социални – живеят в семейства от около 50,000 – 60,000 членове.
Ако са обезпокоени бранят агресивно своето гнездо.
Ужилването на земната пчела е едно от най-болезнените. Причинява подуване и раздразнение, което трае няколко дни.
Могат да жилят повече от един път, тъй като имат гладки жила, които не се хващат в нищо, когато се опитват да отлетят.

Медоносни пчели
Те са златно жълти на кафяви райета.
Живеят в малки семейства от 50 – 400 члена ; обикновено от 120 – 200.
Те са единственото социално насекомо, чиято колония може да оцелее много години.
Могат да жилят само веднъж. Ужилването може да бъде изключително болезнено, ако жилото не се премахне веднага.

Пчели дърводелци
Обикновено те са синьо черни на цвят.
Самотни са.
Името им произхожда от способността им да пробиват през дървесина.
Способни са да жилят повече от веднъж.

Пчели копачи
Имат космати тела с различно оцветяване.
Обикновено свиват гнездата си в почвата.

Пчели убийци
Те са доста сходни на външен вид с медоносните пчели. Цветът им е златисто жълт на кафяви райета. Единственото различие е, че имат различен размер на крилата.
Те са изключително опасни, тъй като атакуват на големи групи, увеличавайки шанса от алергична реакция.
Отровата, която носят всъщност е не по-опасна от тази на обикновените пчели.
Могат да жилят само веднъж.

Листни пчели
Името им произхожда от факта, че използват листа за да строят гнездата си.
Те са самотни пчели.

Пчелите като вредители

Макар, че опрашването е важно и благоприятно за хората и сме използвали медът, който произвеждат още от времената на Древен Египет и Древна Гърция, ние можем да считаме пчелите като вредители. Има някои видове, които са известни със своя темперамент и агресия като например пчелите убийци. Смята се, че са способни да преследват човек половин километър. Пчелите са също опасни за хората, които са алергични към техните ужилвания. В повечето случаи, ужилването е само болезнено и мястото е подуто и раздразнено. Това е в зависимост от вида пчели, които са ви ужилили. Обаче при алергичните хора могат да се развият по-опасни симптоми като например:
Тежък сърбеж или подуване на голяма част от тялото, която не е в близост до жилото.
Подуване на лицето, гърлото или езика.
Проблемно дишане.
Гадене.
Замаяност.
Стомашни крампи.
Всеки един от тези симптоми може да е признак на анафилаксия, която е животозастрашаваща. Приблизително, половината от хората, които умират от анафилаксия са били напълно незнаещи че имат на първо място алергия.
Тази вероятност превръща пчелите в голям проблем, когато строят гнездата си близко до домовете на хората. Те могат да построят гнездата си под покривните греди, в тавански помещения, комини, в дворните площи, под верандите и т.н.
Предишно споменатите пчели убийци, едни от най-опасните видове пчели са всъщност тези, които строят гнездата си на най-уникалните места. Например в гуми, щайги, кашони, дори и в празни коли, които не са били употребявани дълго време. Пчелите дърводелци в частност, също могат да причинят козметични повреди на дървесината в която си свиват гнездата. Превенцията винаги е важна, за да можете да избегнете подобни проблеми причинени от нежелани пчелни кошери.
Има различни елиминационни процеси за пчели и оси. Затова ефективното решение на проблема съдържа в същността си правилно идентифициране. Когато използвате някакъв метод на контрол на пчелите е задължително да знаете ефективни начини за прилагане, както и лимитите и опасностите съпътстващи всеки метод. Единственият начин да се отървете от пчелите напълно е да премахнете кошера изцяло. Тази рискована задача изисква правилните инструменти и стратегия, затова за повече детайли относно как да направите това, проверете списъка със стъпки и съвети, предоставени в нашата статия Kак да се справим с пчелите

Got a question?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

ASK A QUESTION