Информация за Оси

Оси Vespula germanica Информация за

Осите са насекоми, които принадлежат към разред Hymenoptera, подразред Apocrita. Думата “оса” понякога се използва в по-тесен смисъл, отнасяйки се единствено към разред Vespidae. Това е така, защото най-известните видове оси, “жълтите якета” ( включително рода Vespula и Dolichovespula) и стършелите ( разред Vespa), принадлежат към този разряд.

Оси Vespula germanica Информация за

Осите са успешна и различна група насекоми, датираща от Юрският период и обхващаща повече от 30,000 описани вида. Смята се, че съществуват повече, обаче все още не са категоризирани. Един факт илюстриращ тази огромна диверсификация е, че всяко едно от 800+ вида смокинови дървета ( групирани основно в тропиците) имат свой собствен вид калцидни оси (супер разряда Chalcidoidea), които помагат с опрашването.

Описание и разпространение

Телата на осите са съставени от 3 основни части:
главата;
мезозомата – съставена от гръдния кош и първият коремен сегмент;
и метазомата.
Главата има 2 големи чифта съединени очи, както и няколко фасетки (прости очи), които обикновено са подредени в триъгълник върху предната горна част. Осите също имат мандибули, които са приспособени да хапят и режат, но също и да всмукват – по този начин, те пият нектар. Петиколата, тяхната характеристика, представлява малка талия, където се вижда прехода от мезозомата към метазомата. Това е една от характеристиките, която различава осата от пчелата, заедно с заострената долна част на корема.
Повечето видове оси имат 2 чифта мембранени криле, които са закрепени заедно с малки кукички. Обикновено задните крила са по-малки от предните. Обаче има някои видове оси, които нямат изобщо крила и са неспособни да летят. Женските оси също имат твърд придатък, който, в зависимост от вида, може да бъде или да не бъде прибиращ се и може да бъде използван за инжектиране на отрова, за пробиване, или за рязане – било то при атака или защита.
Най-голямата социална оса е Азиатският голям стършел ( Vespa mandarinia), достигаща 5 сантиметра дължина и 76 милиметра разпереност на крилете. Жилото ѝ има размер 6 милиметра. Най-голямата самостоятелна оса е Гигантската сколидна оса (Megascolia procer), която достига 11,5 сантиметра при разперване на крилете си. От друга страна, най-малките оси са самостоятелните калцидни оси от разред Mymaridae, достигащи размер от 0,14 милиметра. Най-малкото насекомо в света Dicopomorpha echmepterygis, с размер 0,13 милиметра, както и най-малкото летящо насекомо в света Tinkerbella nana с размер 0,15 милиметра принадлежат към този разред.
Осите са всякакви на цвят – варират от добре познатото жълто и кафяво до металическо синьо и ярко червено. Обикновено, видовете с по-ярък цвят са социални екземпляри и принадлежат към разред Vespidae. Те също са онези, които ги наричат с “предупреждаващата украска”, която често се състои от жълти и черни ивици. Тези оси могат да жилят и са считани за опасни.

Размножаване и начин на хранене

Осите са способни да живеят във всички краища на света, с изключение на полярните региони. Въпреки основната картинка, която се появява в главите на хората, когато чуят думата “оса” – тези жужащи, ядосани рояци насекоми – напротив, мнозинството оси са самостоятелни. Всяка женска живее сама и след чифтосването се размножава независимо. Повечето от тези видове са паразитоидни, което означава че женските снасят яйцата си върху или в членестоног домакин. Зрелите обаче няма да се хранят с домакина. Домакинът ще остане жив докато паразитоидната ларва не стане на буба и започне да се храни. Някои оси (като например тези от разред Pompilidae) са специални паразитоиди на паяците, други ( като тези от разред Eucharitidae) са специалисти в мравките, докато други дори могат да бъдат паразитоиди на паразитоидите. Други като пчелата кукувица са клептопаразити, те снасят яйцата си  в гнездата на други видове оси, за да може да се погрижат за малките им.
Обаче това не е вярно за всички самостоятелни видове. Някои снасят яйцата си директно в растителните тъкани, докато други намират или строят гнезда в които снасят яйцата и отглеждат малките. Строенето на гнезда може да включва копаене на хралупи под земята, конструиране на кални клетки в закътани места или използване на кал за построяването на структури подобни на вази, които после се прикрепят към стените или клоните на дърветата. Други видове оси избират да гнездят на малки групи, редом с женските от същия вид, като всяка си има собствена килия и отговорности (които основно са осигуряването на храна) към поколенията им. (Забележете, че тези се считат за самостоятелни, тъй като не се вписват в социалния образец детайлизиран по-долу.)
Ларвите са подобни на червеи. Те са подготвени да живеят в защитена среда, било то тялото на домакинският организъм или клетка в гнездото. Те се хранят с провизиите оставени от женската оса или тя ги храни. Освен предоставянето им на безопасна среда в която да живеят и да се развиват и храна, зрелите не полагат никакви други майчини грижи.
Само около 1,000 вида оси са социални, живеещи в колонии, както пчелите. Тези видове включват “жълтите якета” и стършелите, които принадлежат на разред Vespidae. Тази форма на живеене се нарича еусоциалност – най-високото ниво на организация в животинските общества и се определя по следните характеристики:
Кооперативна грижа за потомството (което включва потомъка на различните видове);
Припокриващи се генерации в зряла колония;
Кралицата: единствената, която може да се репродуцира и има единствената задача да снася яйца; може да бъде лесно разпозната, тъй като е най-голямата от групата;
Работниците: женски, които хранят колонията и се грижат за потомъка; не снасят яйца;
Търтеят: мъжкият, чиято единствена задача е да се чифтоса с женската;
Разделение на труда между репродуктивни и не репродуктивни групи (кралицата и работниците).
Социалните оси живеят в гнезда, които конструират сами. Осите не произвеждат мед или восък, затова използват растителните влакна (каквото е дървесната каша) като основен материал, който се примесва с кал, растителни секреции (смола), също и секреции от самите оси.
Няколко потомъчни клетки се конструират по образец на решетка (един или повече гребени) и често се обграждат със защитен плик.
Разположението на тези гнезда зависи от видовете: някои могат да бъдат намерени на дърветата, други в кухини (като например дупки в земята, тесни пространства под домовете и т.н.), докато други могат да се срещнат близо до източник на вода. Едно гнездо може да бъде населено от 5,000 – 10,000 пчели наведнъж.
Единствените оси, които оцеляват през зимата са младите, плодовити кралици. После те изскачат през пролетта и строят нови гнезда, започвайки (късният март и ранния април), снасяйки дузини яйца. След няколко седмици, от яйцата се излюпват ларви, които кралицата храни, докато не се превърнат в работници. В края на лятото, колонията може да наброява 5,000 екземпляра. Тогава тя ще произведе мъжки, както и нови кралици. Те излитат в т.нар. “сватбен полет”, чифтосват се, кралицата намира топло място за да хибернира през зимата. През това време тя се храни със собствения си запас от мазнини. Студеното време ще убие остатъка от колонията – мъжките, работниците, както и първоначалната кралица.
Повечето животни са развили голяма предпазливост спрямо осите, разпознавайки тяхната ярка окраска и стоят на разумна дистанция от тях. Хищниците на осите включват пчелояди (разредът птици Meropidae), които премахват отровата от жилата като блъскат осата здраво срещу твърд обект, какъвто е клона; и осоядът ( разредът птици Pernis), който атакува гнездата на социалните пчели и се храни с ларвите. Също включени в тази категория са: други видове птици, земноводни, влечуги и някои видове бозайници.
Жилата са основния метод за защита, както и за атака на осите. За разлика от пчелите, осите могат да жилят повече от веднъж и отровата, която носят съдържа феромон, който кара другите оси да бъдат по-агресивни. Освен това, когато осата умре, излъчва феромон, който служи за предупредителен сигнал за другите. Докато социалните пчели използват жилото си само при отбрана, самостоятелните пчели могат да разчитат на отровата си при защита и нападение. Например, голямата тарантулова ястребова оса, използвайки отровата си може да надвие паяк с по-големи размери и тегло.
Относно хранителните им нужди, основният източник на храна на осите е нектарът. Обаче малките оси са месоядни и се хранят с малки насекоми и паяци. Това е основната причина, поради която се забелязват зрелите да хващат плячка.
Някои оси са хищници, примерите включват разредите Vespidae, Crabronidae, Sphecidae и Pompilidae. Те ловуват различни създания, повечето от тях насекоми ( ларви и зрели), покорявайки ги чрез жилене. Повечето оси използват плячката за да хранят ларвите, но също хранят и себе си като изсмукват телесните течности. Има някои видове оси, които са всеядни. Те се хранят с нектар, изпопадали плодове, както и мърша, каквито са умрелите насекоми.
Относно ларвите, както е упоменато бегло по-горе, зрелите им предоставят храна. Те могат да правят това по време на курса на развитие на младите – процес, който се нарича прогресивно запасяване – или могат да им предоставят източник на храна, достатъчно голям за да изкарат цялото си развитие осланяйки се на него – това се нарича масово запасяване. При много социални видове оси ларвите произвеждат слюнчени секрети, които се изяждат от зрелите, тъй като съдържат захари, аминокиселини и важни протеинови хранителни вещества.
В зависимост от вида, самите ларви могат да бъдат хищници. Бидейки оставени в купове от яйца снесени от различни насекоми, те после ще ги изядат, докато се развиват. Някои ларви на осите започват само като паразитоиди, хранейки се с домакина върху който са се излюпили, но след това се хранят с растителни тъкани.

Осите като вредители

Социалните оси лесно се категоризират като вредители, когато гнездят в близост до сгради и по-специално ако гнездят вътре в тях, като например в гаражи, тавански помещения, плевници, бараки и т.н. Ужилванията са болезнени, но не са опасни, въпреки че има вероятност хората, които са високо чувствителни към отровата да получат анафилактичен шок, който е животозастрашаващ. Ако изпитвате симптоми като замайване, гадене, необикновено подуване или изключителна болка след ужилване на оса, незабавно трябва да потърсите медицинска помощ. Това трябва също да се направи ако сте ужилен по врата или устата. Повечето видове оси не са агресивни, но се ядосват по-лесно от пчелите и е по-вероятно да жилят. Ако гнездото не е близо до къщата, осите могат всъщност да бъдат полезни в градината, тъй като се хранят с мъртви насекоми и ядат мухите, които могат да бъдат досадни.
Относно селско стопанство, картинката е по-сложна. Както е детайлизирано по-горе, повечето видове самостоятелни пчели паразитират насекомите – по-специфично, те паразитират почти всеки съществуващ вредител. Това прави осите изключително ценени в селското стопанство, тъй като са биологичен контрол над вредителите. Пример за това е разред Trichogrammatidae: в Бразилия, фермерите контролират вредителите на захарните тръстики ( Diatraea saccharalis) с осата Trichogramma galloi. Белокрилките – засягащи доматите, краставиците, патладжаните, ягодите, както и други селскостопански култури и цветя като невена се контролират с използването на Encarsia formosa – едни от първите видове оси използвани в селското стопанство. От друга страна има около 140 вида пчелни вълци (Philanthinae), които ловуват пчели ( включително медоносни). Влиянието което имат хищните оси върху ценните насекоми е трудно да се установи.
Докато повечето видове оси не играят никаква роля в опрашването (имат липса на мека козина, за разлика от пчелите), някои са способни и ефективно транспортират цветния прашец от няколко вида растения. Например, осите от подразреда Masarinae добиват и складират нектар и цветен прашец в посев в телата си, опрашвайки цветя от разред Penstemon и Hydrophyllaceae. Освен това, както е споменато бегло по-горе, осите от разред Agaonidae са единствените опрашители на приблизително 1,000 вида смокини. Те са изключително важни за оцеляването на дърветата и от там произлиза прозвището им “смокинови пчели”. Осите също зависят от смокиновите дървета за да оцелеят, така че взаимоотношението е взаимно.
Важно е да установите правилно вида оси с който си имате работа преди да приложите някакви изтребителни методи. Когато се сблъсквате с оси е важно да знаете по какъв начин да предотвратите достъпа им до имота ви и да предотвратите развитието на нашествие. За повече детайли относно как да предотвратите нашествието от оси, можете да посетите нашата релевантна статия и също може да проверите възможните средства за борба в статията как да се справим с осите .

Имате въпрос?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ЗАДАЙ ВЪПРОС