Мишките са малки гризачи принадлежащи към разред Mus. Най-известният вид мишки са обикновените домашни мишки, но терминът се използва също и за представители извън този разред, препращайки към всякакви други малки гризачи. За по-големите гризачи обикновено се използва термина “плъх”. Макар, че някои хора често ги бъркат, мишките са съвсем различни от плъховете. Различията се забелязват лесно. Например плъховете са по-големи, имат цилиндрична форма и понякога са плешиви.
Има тридесет познати видове мишки и най-често срещаният е домашната мишка (Mus musculus). Това обаче, не означава че това е единствената мишка, която може да живее вътре. Американската белокрака мишка ( Peromyscus leucopus), еленовата мишка ( Peromyscus maniculatus), както и т.нар. домашни мишки ( тези, които хората имат за домашни любимци) са само някои от видовете, които могат да живеят вътре.
Други често срещани видове мишки включват полската мишка ( Apodemus flavicollis), дървесната мишка ( Apodemus sylvaticus), сънливцови ( Muscardinus avellanarius), бодлокожи мишки и мишката зебра.
Описание и разпространение
Мишките имат малка, заострена муцунка, малки заоблени уши и дълга, люспеста опашка. Техните уши им позволяват да имат отличен слух, което пък в замяна е изключително полезно предимство когато трябва да са изключително тихи. Макар, че това не се среща при всички видове, повечето мишки имат сравнително добро зрение. Дори тези, които имат обаче все пак разчитат повече на своите мустаци да усещат заобикалящата ги среда, да засичат гладки и кръгли краища, смяната на температурите и вятъра.
Цвета и размера са в зависимост от вида, като типичните цветове са бели, сиви и кафяви. Мишките обикновено достигат дължина от 1 до 7 инча (2.54 до 18 сантиметра) и тегло между 0.5 и 1 унция (230 до 280 грама). Най-малкият вид мишки в света са африканските пигмеи достигайки дължина само от 3 до 7,8 сантиметра и тегло по-малко от 10 грама. Трябва да се отбележи, че размера на мишката не включва и опашката ѝ, тъй като тя в някои случаи може да бъде дълга колкото тялото. Домашната мишка е светло сива или кафява на цвят, може да расте до 20 сантиметра (нос до опашка) и може да тежи между 12 и 30 грама. Еленовата мишка е вторият най-често срещан вид, който може да се срещне вътре. Тя е кафяво червена на цвят, има бяло под коремчето и може да достигне 7- 10 сантиметра (нос до опашка) и може да бъде разпозната по големите си уши и черните мънистени очи.
Мишките са забележително устойчиви, способни да се приспособят към почти всяка среда на Земята. Точно заради това не е изненадващо, че се считат за най-успешният съществуващ бозайнически род. Те се срещат в почти всяка страна и могат лесно да оцелеят във всякаква среда. Живеят в гори, тревисти местности, човешки структури и т.н. Тези гризачи са предимно нощни животни, които се наслаждават да спят през деня. Способни са да спят по 12 часа. Точно заради това домашните любимци мишки или домашните мишки могат да се чуят как си играят или ровят през нощта. Макар, че повечето видове не са способни да виждат изключително добре, те компенсират чрез много добре развити слух и обоняние, които пък се използват в търсенето на храна и забелязването на потенциални врагове.
Мишките са интелигентни създания. Те комуникират по комплексни начини – чрез звуци (свръхзвукови, извън слуховия диапазон на хората) и чрез миризми ( феромони). Интересно е, че се считат за едни от най-комуникативните създания, тъй като имат и лицеви изражения, които изразяват настроения. Макар, че повечето диви плъхове са плахи спрямо хората, както и към другите животни, те обикновено са доста приятелски настроени помежду си. Това е поради социалната природа, според която домашните мишки са щастливи, ако имат поне една друга мишка в близост. Групите от диви мишки може би умело се наричат “пакостници”.
Въпреки тяхното социално поведение, мишките са много териториални. Всеки член от групата е разпределен до сравнително малко място за живеене. Точно заради това, обикновено мишките няма да пътуват повече от 8 метра, дори и в търсене на храна. Те маркират своята територия с урина и проверяват всяка нощ дали нещо не се е променило. Точно тази предпазлива природа възпира повечето мишки да се хващат в капани.
В дивата природа, мишките строят сложни хралупи, обикновено с дълги, тесни входове и различни пътища за бягство. Интересно е, че поне при един вид, учените са открили, че архитектурния дизайн на хралупата се предава генетично. Открито е, че вътре в тези домове мишките са много чисти и организирани. Те имат специфични места за складиране на храна, ходене до тоалетна и прикриване в случай на опасност. Както е споменато по-горе, мишките обикновено стоят близко до дома си, пътувайки само от 3-8 метра в търсене на храна. Обаче младите мишки са много любопитни и обичат да проучват. Затова те най-често биват откривани да минават през най-малките пролуки и да дъвчат най-твърдите препятствия.
Те също са малки, но устойчиви създания. Мишките имат много добър баланс и са способни да ходят по много тънки парчета въже или жици, както и по мащабни вертикални повърхности. Те могат да скочат от 3-4 метрова височина без да се наранят. Интересно е, че някои мишки се хранят със скорпиони и са способни да издържат няколко захапки на скорпион. Относно актуални защитни стратегии, повечето мишки ще се правят на мъртви, докато не усетят, че хищникът който ги е застрашил си е отишъл. От друга страна, различните видове може да имат различни тактики в зависимост от това с какви хищници се борят и средата, която ги заобикаля. Например дървесната мишка може да къса опашката си ако е хваната от хищник. По този начин тя избягва.
Размножаване и начин на хранене
Мишките имат много висока степен на размножаване. Те имат няколко цикъла на размножаване. Овулацията е спонтанна и в резултат на това мишките са способни да се размножават през цялата година. Средния гестационен период трае около 20 дни и средния брой на малките варира от 10 до 12. Те са напълно беззащитни при раждането. Нямат козина и са слепи и глухи. Тежат едва 0.5 грама. Те растат бързо и се отбиват на възраст около 3 седмици като вече тежат около 10-12 грама. Женската е способна да се репродуцира отново от 2 до 5 дни и по този начин може да има от 5-10 котила на година. И мъжките и женските стават способни да се репродуцират като достигнат възраст от около 50 дни. Често използваните термини относно различните възрасти и размери на мишките, когато се продават за храна на домашни любимци са “кутренца” , “пухчета”, “пълзящи”, “скачачи” и “зрели”. Кутренцата са новородените мишки на които все още не им е пораснала козина, пухчетата имат някаква козина, но не са много мобилни, скачачите имат пълна козина и са напълно мобилни, обаче са по-малки от зрелите мишки.
В дивата природа мишките са предимно тревопасни, хранейки се с всякакъв вид плодове, зеленчуци, растения или зърна. Обаче, известни със своята адаптивност, градските мишки могат да се хранят с всякакви видове хранителни остатъци, включително и месо. Когато са питомни, мишките предимно се хранят с гранулирана храна. Обикновено тези диети са напълно хранително достатъчни, обаче те все още имат нужда от най-различни зеленчуци. Ако храната е оскъдна, дивите мишки могат да се изядат помежду си.
Противно на това, което се показва по анимационните филми, мишките не се хранят със сирене. Друго погрешно схващане от хората, чиито къщи са нападнати е, че мишките се хранят с нагризаните кабели, изолации, книги и хартии. Всъщност дъвчейки ги, те ги правят на парчета и после ги използват за да си построят гнезда.
Здравословния прием на храна за ден, обикновено е 15 грама за всеки 100 грама тегло, а за вода е 15 милилитра за всеки 100 грама тегло. Поради този огромен апетит, мишките имат нужда да се хранят 15-20 пъти на ден. Точно заради това те строят гнездата си възможно най-близо до хранителните източници.
Мишките също са част от диетата на някои малки месоядни. В някои държави, мишките се използват като храна за някои домашни любимци като например змии, гущери, жаби, тарантули и хищни птици. Много магазини за домашни любимци продават мишки за тази цел. Мишките без козина са по-лесни за изяждане от животното. Обаче мишките с козина са по-привлекателни. Мишките също са плячка и за различни животни. включително някои членестоноги, определени хищни птици, котки, лисици, змии, диви кучета. Дивите мишки обикновено живеят около 1-2 до 5 години. От друга страна, домашните мишки имат продължителност на живота до около 6 години.
Мишките като вредители
Известно е, че мишките нападат домове в търсене на храна и подслон, особено когато наближи студения сезон. Бидейки гризачи, те могат да нанесат структурни щети, както и да разпространят болести чрез паразити, урина и фекалии. Известно е, че мишките са носители на 200 патогени. В Северна Америка, вдишването на прах, който е бил в контакт с миши екскременти е в корелация с хантавирус, който може да доведе до белодробен синдром на хантавирус (БСХ).
Мишките също могат да причинят сериозни щети на собствеността ви като дъвчат различните материали. Всъщност, те са известни с причиняването на пожари в следствие на прегризване на жиците в къщите и зад стените. Домашните мишки също ядат и заразяват складираната храна и са преносител на салмонела, тении и чума (чрез бълхи). Тези паразити хапят заразените мишки, а после разпространяват болестта и като хапят хората. Дори и най-малките количества миша урина могат да задействат алергии, особено при децата, тъй като имунните им системи все още се развиват. Мишките разпространяват болести чрез раните от захапките и като заразяват храната и водата със своите отпадъчни продукти.
Мишките са добре познати с това, че нашестват в домакинства, кокошарници и сгради в които има източници на храна. Те също могат да причинят щети на посевите, веднага след сеитбата като копаят в меката почва за да търсят по-големи семена като например царевица, слънчоглед, пшеница, овес, ечемик, зелен боб, тиква и ядки. Те също ядат и новопокълналите стръкове преди и след като се покажат от почвата. Въздействието над растенията от мишките в стръковата фаза не е голямо, поне не се смята за такова, докато семената или зърната не започват да зреят. Растения като например пшеницата са повредени от мишките, които дълбаят по разклоненията на стволовете, карайки развиващите се семена да падат. В зреещите растения пшеница, овес, ечемик, зелен боб, сорго и царевица са докладвани загуби от около 30%. Тежки загуби може да има по лозята и по зеленчуковите градини поради хранене и разваляне на реколтата.
Обаче, мишките могат да бъдат считани за полезни за хората. Силно известен факт е, че мишките се използват в психологични и биологични лабораторни изследвания. Всъщност те са най-използвания бозаещ шаблонен организъм. Използват се дори повече от плъховете. Това е защото са бозайници и следователно имат много биологични сходности с хората. Всеки миши ген има човешки хомолог. Освен това са евтини, сравнително лесно се гледат и хранят и имат висока степен на раждаемост. Ако са отгледани от раждането или имат достатъчен контакт с хора, мишките са доста схватливи. Те често са и домашни любимци. Тези т.нар. мишки домашни любимци са често различни от обикновените домашни мишки на външен вид, поведение и размножаване. Всички плъхове могат да свикнат да бъдат държани от хора, но домашните плъхове по своята същност са дружелюбни, игриви и дори обичливи, което ги прави добри домашни любимци за по-големи деца и възрастни.
Домашната мишка е най-често срещания гризач в САЩ. Може да се приспособи бързо към променящите се условия и да се размножава бързо. Ако имате проблем с нашествие от мишки, без значение дали е вътре в къщата ви или засяга посевите ви, вие трябва да знаете как да се справите с нашествието от мишки. Но и също така трябва да знаете как да предотвратите нашествието от мишки и как да ги държите далеч от домът, двора и посевите ви.
Got a question?
ASK A QUESTION