Миещите мечки, наричани още еноти, (Procyon lotor) са средно големи бозайници, разпространени в Северна Америка. Те са интелигентни същества, които могат да се превърнат в проблем за всеки собственик. Представляват най-големият бозайник от семейство Енотови, а отличителните му белези са свръхчувствителните предни лапи и лицевата маска. Енотът е всеядно – диетата му се състои от 40% безгръбначни, 33% растителна храна и 27% гръбначни. Той е нощно животно с висока адаптивност към различни среди. Техният ареал се разпростира до планисти зони, крайбрежни блата и градски области, където някои собственици ги възприемат като вредители. От 2005 насам са открити 25 различни вида, 4 от които могат да бъдат намерени на Карибските острови и Централна Америка. Два от най-разпространените видове са източният енот (Procyon lotor lotor) и енотът от долината на Мисисипи (Procyon lotor hirtus). И двата вида вида са със сравнително дълга и тъмна козина, но енотът от долината на Мисисипи е по-едър от източния. Източният енот преобладава във всички щати на Америка и канадските провинции на север от Южна Каролина и Тенеси. Разположението на мисисипския енот обхваща всички щати и канадски провинции на север от Луизиана, Тексас и Ню Мексико. Макар че преди е смятано, че енотите са уединени същества, сега има доказателства, че те се насочват към специфично полово социално поведение. Познати женски често споделят обща зона, докато несвързани мъжки, живеят заедно в групи от около 4, за да поддържат позицията си срещу чужди мъжки по време на размножителния сезон или потенциални нашественици.
Описание и разпространение на енотите
Обикновен енот достига размерите между 40 и 60 см, без да включваме опашката, която може да придаде допълнително 20 до 40 см. Тяхното тегло може да варира от 2 до 14 кг, зависи от средата в която живеят. Това прави енотите едни от най-разнообразните по размер бозайници. Най-малките видове могат да бъдат намерени в южна Флорида, докато тези на север са по-едрите. Мъжките обикновено са 20% по-тежки от женските. В началото на зимата един енот може да тежи два пъти повече отколкото през пролетта поради количеството мазнини, които задържат през студения сезон.
Един от най-характерните белези на енотите е черната окраска около очите, която е в голям контраст с останалата част от козината. Подобието им на разбойническа маска също повлиява на репутацията им като пакостници. Известни са също с това, че разпознават изражението на лицето и позата на други членове на своя вид по-бързо, заради очевидната украса на лицето и променливите светли и тъмни кръгове на опашката. Тяхната тъмна маска може да намали достъпа на ярки блясаци и да подобри нощното виждане.
Стоенето на задните крайници им помага по-лесно да изследват предмети с предните. Проучването на тези обекти им помага да се адаптират по-лесно. Не могат да бягат бързо и скачат далеко, но са добри катерачи, нормалната им скорост на плуване достига 5 км/ч и могат да стоят във водата до няколко часа.
Най-доброто им сетиво е осезанието, понеже имат супер сензитивни предни лапи, които им помагат да идентифицират обекти с косъмчетата, намиращи се над острите, неприбиращи се нокти. Енотите са хитри създания поради факта, че могат да разберат абстрактните принципи на заключващите се механизми и да помнят решенията на проблеми за около 3 години.
Енотите са местни в по-голямата част на северна Америка. Напоследък обаче се появяват в части на Европа и Япония. Дали избягали или или умишлено представени в средата на 20-ти век, енотите в днешно време могат да бъдат намерени в страни като Германия, Франция, Италия, Испания, Беларус или Азърбайджан. Над 1500 енота са били внесени в Япония като домашни любимци всяка година, след успешната аниме серия Rascal the Raccoon.
С помощта на своята адаптивност, енотите успяват да използват градските общности като хабитат. За пръв път е било видяно през 1920 г. в покрайнините на Синсинати. От 1950-те, енотите са били видяни в метрополитни зони като Вашингтон, Чикаго и Торонто. Те са достатъчно адаптивни, за да живеят в широк диапазон от климати и хабитат.
Обикновено правят бърлогите си в дървета или пещери, макар че могат и в хамбари, изоставени превозни средства и други изкуствено създадени локации. В малките градове и покрайнините, голяма част от енотите спят в близките гори, след като претърсят за храна близките селища. В следствие, съществуват голям брой места за пренощуване като например кухините на стари градински дръвчета, малки къщи, гаражи, изоставени къщи и тавани. Процентът на градските еноти, спящи в изоставени къщи варира от 15% във Вашингтон (1991) до 43% в Касел, Германия (2003).
Размножаване и хранителен режим
Енотите обикновено се чифтосват в периода от късната част на януари до средата на март. По време на този сезон, мъжките безуморно обикалят в близост до къщите си в търсене на женски в опит за ухажване в рамките на 3-4 дена когато зачеването е възможно. След копулация и период на бременност от 63-65 дена, се раждат обикновено две малки. По-голяма раждаемост имат в зоните с висока смъртност поради факта, че могат да бъдат жертви на тежката зима или ловувани. Малките се раждат слепи и глухи. Започват да консумират твърда храна след 6-7 седмици и се отучават за 16 седмици. През есента, след като майката ги запознава с хралупите и местата за хранене, малките се разделят. Докато повечето женски остават в близост до майките си, мъжките могат да се отделят до 20 км от семейството си. Това се счита за инстинктивно поведение, за да се предотврати близкородствено размножаване. Майката и младите понякога споделят една хралупа по време на тежката първа зима в студените район.
Средно статистическата продължителност на живот на енотите е 2-3 години, докато питомните могат да достигнат до 20 години. Малките, обикновено в дългите и студени зими, стават уязвими когато изгубят майките си или в период на гладуване. Най-честата естествена причина за смърт е чумата в Северна Америка, която може да достигне епидемични пропорции и убие по-голямата част от популации. Най-важните естествени хищници на енотите са рисовете, койотите и Вирджинските бухали. Последните от които ловуват само малки еноти, а в югоизточните зони са любимата плячка за Американския алигатор.
Във връзка с тяхната диета, макар че са сумрачни същества, енотите могат да бъдат активни и през деня, ако искат да се възползват от източниците на храна които имат. В естествената си природа, енотите улавят голяма част от храна си във водата. Тези сумрачни събирачи използват светкавично бързите си лапи за да хванат омари, жаби и други водни същества. На земята, ловят мишки, насекоми и нападат гнезда на птици за яйцата им. Докато диетата им по време на пролетта и ранното лято се състои главно от насекоми, червеи и други животни, налични в началото на годината, те предпочита плодове и ядки, като жълъди и орехи. Ядките са богат източник на калории и им помагат да задържат мазнините нужни за зимата, а когато храната е в изобилие, енотите могат да развият индивидуални предпочитания към определени храни. Те ядат плодове и растения, включително тези отгледани в градините и фермите. Могат също да отварят кошове за боклук и да претърсват тяхното съдържание, правейки ги респективни вредители.
Енотите като вредители
Тези животни може да изглеждат като сладки, пухкави бандити, но могат да бъдат страховити ако се доближат. Въпреки че енотите са повече от щастливи да направят човешките площи свои къщи, те могат да се превърнат в напаст и носител на зарази, ако се заселят прекалено близо до хора. Хората трябва да са предпазливи в такива ситуации, защото енотите често са носители на бяс, кръгли червеи, салмонела и лептоспироза. Някои признаци, че енотите имат бяс, включват агресивност, необичайна вокализация и прекомерно изпускане на слюнка или пяна от устата. Те също могат да бъдат изключително разрушителни поради любопитството, интелигентността, сръчността и уменията за катерене. Енотите притежават невероятна сръчност, която им дава възможност да отварят врати, буркани, бутилки и ключалки. Също така са добри катерачи, което им позволява да имат по-добър достъп до храна и подслон. Ето някои признаци, които Ви помагат да идентифицирате проблеми с енот:
обърнати кофи за боклук
нападнати хранилки за птици
откраднати предмети от градини
увредени култури (напр. сдъвкана царевица, кухини по диня и пр.)
отворени капаци на комини
счупени керемиди
следи от енот
Енотите понякога се гледат като домашни любимци, което е обезсърчено от много експерти, защото те не са питомен вид. Енотите могат да са непредвидими и агресивни и обикновено е невъзможно да се научат да се подчиняват на команди. Поради високият им интелект и сръчни предни крайници е лесно даже за неопитните еноти да отворят буркан, бутилки, ключалки на врати и дори брава с топка. Те също могат да надебелеят и страдат от различни разстройства, ако спазват лоша диета и липса на упражнение. Считано е , че този градски живот потенциално се различава от населението на енотите, което е в алтернативен еволюционен път в сравнение с техните селски събратя. Градските еноти показват по-висока интелигентност и само няколко десетилетия градски живот е променила популациите на енотите повече от предишните 40 000 години. Градовете са относително нова среда за дивите видове и за да оцелеят в градски условия, животните трябва да бъдат изключително гъвкави. Енотите са особено подходящи за градовете, поради размерите на тялото им, острото обоняние, всеядна диета и пъргави крайници. Градските еноти са процъфтяващи, а някои завзети градчета се опитват да се борят с щетите, които причиняват на домове и други имоти. Касел, Германия има най-голямата популация на еноти в Европа, с до 100 енота на квадратен километър. В Касел са причинили много имуществени щети. При наблюдение, учените открили, че в 70% от времето, енотите са причинили щети или навлезли в домовете използвайки улуците. Учените създали протектори за улуци, за да предотвратят изкачването по тях. Енотите се научили как да преминат през протекторите, карайки учените да създадат нови протектори, които са по-трудни за навигиране. Енотите успяват да решат проблеми и да преодолеят новите предизвикателства, за да постигнат конкретни цели.
Въпреки че първоначално новите неща могат да бъдат пречка за енотите, те често ще намерят начин да преодолеят предизвикателството. За това е важно да предприемете сериозни превантивни мерки, за да избегнете евентуално нашествие, ако живеете в район, където такива популации съществуват. Имайте в предвид, че премахването на миещите мечки използва интегриран подход и чрез прилагането на няколко метода за контрол наведнъж се увеличава двойно успехът за елиминиране на енота и отстраняването им от вашия имот.
Имате въпрос?
ЗАДАЙ ВЪПРОС