Северноамериканските мармоти (Marmota monax) са най-големите гризачи,представители на семейство Sciuridae. Те принадлежат към групата на земните катерици. Те са животни единаци,известни със своите способности да се заравят. Широко разпространени в Северна Америка,мармотите биват известни още с имената: Канадски мармот и къртица. Според много хора,къртиците се смятат за вредители,защото копаят дупките си близо до домовете на хората,ядат плодове и зеленчуци от градините и одъвкват всичко до което се доберат – от дърво до кабели.
Описание и разпространение
Като най-големият бозайник от своята фамилия, бобрите главно достигат дължина от 40 до 65см. и тежат между 2 и 4кг. В райони, в които липсват хищници и храната е в изобилие,те могат да достигнат 80см. дължина и 14кг. тегло.
Тялото на мармотите е добре пригодено за заобикалящата ги среда и начинът им на живот. Те имат плоска глава, малки кръгли очи и уши и нос, който е силен обонятелен орган. Устата има 2 дълги резци, които продължават да растат през целият им живот. Най-общо – те имат кръгла форма с къси, силни крайници и силни извити нокти, които са полезни при копане. За разлика от другите представители на семейство Sciuridae, те имат извити гръбнаци и къси опашки. Понеже населяват територии предимно с умерен климат, мармотите имат 2 пласта козина, обикновено кафяво-сива на цвят.
Мармотите са подземни животни, широко разпространени в Северна Америка( САЩ и Канада), където могат да бъдат намерени на север в Аляска и на юг от Джорджия. Те живеят предимно в открити равнини покрай гори, където могат да се предпазват от хищници.
Поведение и продължителност на живота
Мармотите са дневни животни, които са активни от пролетта до есента, рано сутринта или късно следобед. Те са най-самостоятелните от всички видове мармоти, търсейки се един с друг само когато трябва да се чифтосат. Помежду си мармотите са враждебни и обикновено прибягват до схватки за да установят доминация. Те обаче са сравнително социални животни,които се предупреждават помежду си използвайки шумно свирене.
Нещото, което характеризира перфектно мармотите е способността им да копаят тунели. Те са големи, достигат дълбочина 1.5м. под земята, изкопани в суха почва – имат няколко отделения и достигат дължина от 14 метра. Тунелите са толкова комплексни, че всяко отделно отделение си има собствена “баня”. Това е мястото, в което мармотите прекарват по-голямата част от времето си – там те нощуват, прекарват зимния си сън, прикриват се от лошо време, отглеждат малки и се крият от грозяща опасност. Ако хищник успее да влезе в тунела, мармотът е готов да избяга през един от 2-5 изхода.
Мармотите са единствените животни, които в буквалния смисъл хибернират – те влизат в спящо състояние,при което телесната температура и сърдечният ритъм спадат драматично – под двадесет градуса и около 5 удара в минута. За да разберем по-точно – температурата на тялото на мечката спада само до 30 градуса по Целзий, докато спи зимен сън. Това не означава обаче, че мармотите спят през цялата зима. Вместо това, те спят (с температура на тялото от около 5 градуса) около седмица, после се събуждат за 3-4 дни, след което отново заспиват. В по-студените райони те зимуват от октомври до март/април, а в умерените райони, този период е по-кратък – трае около 3 месеца. Интересно е, че някои видове мармоти строят съвсем различни тунели за зимуване. Те са изкопани предимно около дървета или храсти, под линията на замръзване – това им помага да запазят стабилна температура, за да не замръзнат през зимата. Преди да започнат да зимуват, мармотите достигат максималното си тегло, което им позволява да оцелеят през студените месеци и също така имат достатъчно телесни мазнини, докато стане пролет и могат да се хранят с растения.
Хищници, които преследват мармотите са: мечки, американски рис, пуми, койоти, кучета, орли, вълци и лисици. Малките мармоти се защитават също и от змии, тъй като змиите влизат в тунелите, където понякога малките са оставени без надзор през деня. Когато стане на въпрос за защитни механизми срещу хищници, повечето мармоти избират да бягат и да се крият, което е основната причина те винаги да се опитват да остават близо до тунелите си. Ако тези тунели са нападнати, възрастните мармоти имат способността да се защитават, използвайки резците и ноктите си. Въпреки че изглеждат тежки, мармотите са способни да плуват и да се катерят по дърветата,което често им помага да избегнат хищниците.
В дивата природа,мармотите могат да живеят до 6 години като най-честата продължителност на живот е между 2 и 3 години. В плен, продължителността на живота им е между 9 и 14 години.
Размножаване и хранителен режим
При мармотите размножителният сезон започва веднага след като приключи зимния им сън, следователно от началото на март до средата/края на април. Интересно е, че мъжките се будят по-рано от женските, за да може да установят къде са потенциалните им партньори. Обикновено имайки територия, която съдържа повече от един женски тунел,мъжкият обикаля от тунел в тунел, за да се увери, че женската е все още там, преди да се върне да спи за още един месец. След чифтосването мъжкият и женската живеят заедно в една и съща дупка, докато не приключи гестационният период, който трае 31-32 дни. Мъжките напускат точно преди да се родят малките – края на април/началото на май месец.
Обикновено една двойка имат 1 котило всяка година. В едно котило има от 2 до 6 малки, които се раждат слепи, без козина и безпомощни.Те се запознават с пустошта чак когато могат да виждат и са покрити с козина. Обикновено това се случва, когато бащата може да се завърне към семейството, но това не винаги се случва. През следващите седмици майката (понякога бащата) окуражава малките да й подражават и по този начин да си изграждат поведение. Обикновено периодът, който малките прекарват с майка си, е около 2 месеца. През август семействата се разделят и малките се разпръскват, за да си построят собствени тунели. Мармотите обикновено започват да се размножават, когато достигнат 2 години, но има някои, които са способни да се размножават още, когато достигнат 1 година.
Когато става въпрос за хранене е важно да се знае, че мармотите не са всеядни за разлика от други представители на семейство Sciuridae. Те са основно тревопасни. Хранят се с различни видове растения – обикновено трева,селскостопански култури, много харесват люцерна, детелини, подбели и глухарчета. Те също ядат и плодове (горски плодове, дини, пъпеши и др.), ядки, и зеленчуци (маруля и грах). Понякога се хранят с ларви, скакалци, охлюви, насекоми и други малки животни. Всеки ден мармотите изяждат зеленчуци приблизително около ⅓ от собственото си тегло – количество, което се увеличава с наближаването на зимата, когато започват да трупат резерв от мазнини. Що се отнася до водата, мармотите си я набавят най-много от сокът на растенията, росата или дъжда.
Мармоти като вредители
Въпреки че са често срещани и познати на населението на Северна Америка, хората са притеснени от присъствието им. Това е поради 3 причини – копаенето на тунели, храненето и дъвченето. Мармотите могат да засегнат собствеността ви и затова трябва да се предприемат превантивни мерки на време.
Можете да намерите обяснение и начини за вземане на мерки в нашата статия – “Премахване на нашествието на мармоти”.
Първо, големите сложни тунели, които мармотите копаят са проблемни за земеделието, тъй като могат да раздробят разсада и да причинят щети на селскостопанската техника. Те пречат и на строителството, тъй като могат да подкопаят основи на сгради.
Второ, мармотите щастливо биха се хранили с плодовете, зеленчуците и цветята, които се намират във вашата градина.
Има доказателства, че мармотите активно търсят градини в които да се установят, защото те им предоставят две важни неща: изобилна храна и предпазване от хищници. Освен това, мармотите ще проядат всичката дървесина, която се мярка наоколо – било то дърва, които сте си нарязали за камината или дървената барака за инструменти. Накрая, както всички гризачи, мармотите няма само да дъвчат посевите и дървесината, но и ще дъвчат тръбопроводите и кабелите, което може да бъде неудобство и да се превърне в сериозен проблем.
От друга гледна точка, мармотите могат да бъдат полезни за хората. Това е така основно, защото изваждайки почва те подпомагат развитието на посевите. Освен това, мармотите са често използвани от животните, също като скункс,лисица и заек, които индиректно могат да подпомогнат един фермер като изтребят различни същества, които причиняват вреда на посевите – например скакалци, бръмбари и полски мишки.
По отношение на взаимоотношенията на хората и мармотите е важно да се знае, че хората ги ловуват и това подпомага редуцирането на популацията им. Поради изсичането на горите, техните популации са по-високи от преди.
Малкоизвестен, но много интересен факт е, че мармотите се използват в проучванията за хепатит Б, който причинява рак на черният дроб.
Какво ядат мармотите
Те са предимно тревопасни, хранят се с различни форми на растителност, като трева и земеделски култури, и особено се радват на люцерна, детелина, подбел и глухарче. Те също ще ядат плодове, ядки, както и много често отглеждани зеленчуци.
Повече информация, подробна за групите, можете да намерите в статията.