Информация за Лисици

Лисици Vulpes Информация за

Лисиците са всеядни бозайници принадлежащи към семейство Canidae. В сравнение с домашното куче те са по-малки, имат по-плосък череп и триъгълни уши. Тяхната муцуна е сравнително издължена и обърната нагоре, а опашките им са дълги и пухкави. Семейство Canidae се състои от няколко вида животни, а генома “Vulpes”, към които спадат истинските лисици, има познати 12 вида досега. Още 25 вида, сегашни или изчезнали лисици съществуват в другия род, което допринася за глобалното разпространение на лисиците. Те живеят на всеки континент освен Антарктика, макар че малки лисици, познати още като арктични лисици съществуват, но те населяват само арктическите региони на северното полукълбо.

Лисици Vulpes Информация за

Описание и местообитание

Лисиците са по-малкият член на семейство Canidae, тъй като са превъзхождани по размер от  вълците и чакалите. Червената лисица е най-големият вид като един мъжки екземпляр достига тегло между 4,1кг. и 8,7кг. Най-малкият вид е фенекът, чието тегло е между 0.7гр. и 1.6кг.
Без значение на размерът, лисиците запазват своите типични отличителни черти – острите уши, триъгълното лице и прибиращите се нокти. Лисиците се различават по цвят, дължина и гъстота на тяхната козина в зависимост от мястото, което обитават.
Цветът на тяхната козина варира от перлено бял до ярко червено, може също да е черен. Разлика има също в размера на козината. Видовете,които са се адаптирали към живот в пустинята имат по-големи уши и по-къси козини, за да им бъде хладно, докато тези които живеят в по-студени региони имат по-малки уши със гъст слой козина. Формата и размерът на лисичата козина може да се променя и според сезона – например техните козини са по-дебели в студените сезони и по-тънки през топлите. Лисиците обикновено си сменят козината веднъж годишно предимно през април, за да се отърват от по-гъстата част от тяхната козина.
Лисиците имат наклонени, червено-кафяви очи, тънки устни и много остри зъби, които са им от полза при разкъсването на твърди материали. Лисиците не дъвчат храната си, а по-скоро я раздробяват на малки парчета, за да може да бъде смляна. Те имат къси крака и са дюстабанлии като ходят на пръсти. За разлика от кучетата и другите животни от кучешкото семейство,те имат частично прибиращи се нокти. Лисиците могат да тичат с до 70 км/ч,което им помага при ловуването.
Когато става въпрос за разпространението на лисиците,те могат да бъдат намерени на всеки континент,освен Антарктика. Най-различни видове населяват Европа,Азия,Северна Америка,Северна Африка,Северна Австралия. Лисиците главно живеят на места с гъста растителност,като гори или тревни площи,но също така могат да бъдат намерени и в планини и пустини. Те строят тесни дупки с по няколко входа и изхода, в които спят, складират храна и отглеждат своите малки. Обаче има и лисици, които живеят в застроени площи, изоставени сгради, градини или зелени площи около града. Не само,че лисиците се адаптират добре към човешката среда,като понякога ги наричат  “градски хищници”, защото те могат да съхранят цяла популация единствено в градски условия. Интересен и известен факт е, че тези лисици живеят повече отколкото дивите.
Лисиците са активни предимно през нощта, защото обикновено тогава ловуват. Не всички лисици живеят в глутници. В повечето случаи живеят на малки групички, но има видове, за които е известно,че са единаци (арктичните лисици). Лисиците комуникират помежду си със звуци, сред които джавкане, ръмжене и виене. Само червената лисица издава 28 различни звуци. Както хората, лисиците могат да се разпознават една друга по звуците. Те имат отличен слух и имат способността да чуват нискочестотни звуци.

Размножаване и хранителен режим

Разгонването на лисиците трае от 1 до 6 дни като това прави репродуктивният им цикъл дълъг 12 месеца. Лисиците се съвкупляват един път годишно и след като яйцеклетката е оплодена, гестационният период трае около 52-53дни. Размерът на котилото обикновено е 4-5 лисичета, като това е в зависимост от вида и местообитанието на лисицата. Например арктическата лисица може да има до 11 малки наведнъж. Лисиците обикновено са моногамни, имайки само един партньор през живота си.Чифтосванията между мъжките и женските екземпляри са като при истинска двойка – те контролират район от няколко километра помежду си, грижат се за малките си. Женската се грижи за тях и ги предпазва, докато бащата ловува и носи храна вкъщи за цялото семейство. Въпреки това много лисичета умират малки, тъй като са плячка на различни животни.
Малките се раждат слепи, техните очи се отварят изцяло като навършат две седмици. Първоначално те са синьо-сиви, докато не изминат няколко седмици до потъмняване и придобиване на обикновения червено-кафеникав цвят. Докато не навършат един месец,малките се хранят само с майчиното мляко.След като поукрепнат,възрастните ги вземат на лов. На възраст от около 3 месеца лисичетата са способни да се хранят самостоятелно.
Лисиците са всеядни и високо опортюнистични, ядейки всичко и всекиго – от птици (кокошки,гъски,пуйки,патици) до зайци, агънца, морски свинчета, прасенца, дори котенца, кученца и малки кучета. Те също ядат разнообразни плодове и зеленчуци. В начинът им на хранене главно преобладават безгръбначни (насекоми) и малки гръбначни (влечуги и малки птици). Някои са главно хищници, докато други имат строго специализирана диета (ракоядящата лисица). Всички лисици ловуват като се нахвърлят върху жертвата и я захапят за врата, разклащайки я докато стане мъртва или готова за изтърбушване. В случаите в които лисиците живеят близо до населени места, те ровят в боклука, чиято миризма ги привлича. Повечето видове могат да изядат около 1кг. храна на ден. Ако хванат повече отколкото могат да изядат, не е необикновено да заровят плячката за по-късно под листа, сняг или почвата. Обаче доста често други хищници намират остатъците и ги изяждат преди да могат лисиците да се върнат обратно към тях.

Лисицата като вредители

Докато някои видове се смятат за застрашени, червената лисица,която е най-разпространена, се смята за вредител. Поради своят опортюнистичен начин на ловуване срещу лисиците обикновено се негодува и са смятани за неприятни животни. От друга страна, въпреки че са смятани за напаст, лисиците успешно са обучени да контролират вредителите в овощните ферми, оставяйки плодовете непокътнати. Червената лисица,която е най-често срещаната и населяваща градски и населени райони е тази,която причинява най-много щети. Те могат лесно да се адаптират към градската среда и да използват предимствата на направените от човека съоръжения около къщата и градините,за направата на дупки. Те също могат да се изхранват от храна изхвърлена от хората, затова червените лисици се навъртат около домакинства. Някои хора приемат лисиците около тяхната собственост, смятайки ги за метод за борба с други вредители, докато други смятат лисиците за вредители сами по себе си, тъй като могат да причинят много щети.
Поради фактът, че са лесно адаптивни, е доста трудно да се отървете от лисици, след като са се установили във вашата собственост, особено ако имат постоянен източник на храна като млечни продукти или дребен добитък. Пребиваването им около къщата ви може да се окаже доста опасно, тъй като е известно,че пренасят бяс,саркоптично маджу, куча чума и паразити, от които кърлежи и бълхи. Също така тършуването в боклука и маркирането територия с урина и фекалии не помага за запазването на чистота.
Болестите,които пренасят лисиците могат лесно да бъдат предадени чрез ухапвания или индиректно чрез заразени домашни птици. Поради тези причини ловът на лисици се е развил като средство за контрол,но и като развлекателна дейност. Прекомерният лов на лисици се случва в някои държави заради популярността на техните кожи, която търговската индустрия е изградила върху тях. Някои от сегашните застрашени видове са стигнали до такова ниво поради прекомерния лов и загубата на място за живеене, както и поради разрастването на градовете за сметка на територията на животните.
Лисиците могат да се докажат като полезни около къщата, но и също могат да се превърнат в истинско неудобство. В зависимост от мястото, на което живеете и ситуацията, вие бихте искали да предотвратите нашествие от тези същества, защото те могат тежко да засегнат добитъка и дребните домашни птици, които отглеждате.
Прочетете нашият блог пост за това “Как да предотвратим нашествието на лисици”, а ако вече сте се сблъскали с този проблема и не знаете как да се отървете от тях, прочетете тази статия.

Got a question?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

ASK A QUESTION