Домашната или питомната котка е част от разряд Месоядните бозайници, семейство Felidae. Тя се асоциира с хората от около повече от 9500 години и е известна на всички като домашен любимец. Питомната котка е много тясно свързана с дивата европейска котка (Felis SIlvestris silvestris), както и с африканската дива котка (Felis silvestris libyca), дива котка, като заедно формират породата: Felis Silvestris. Съществуват много породи котки, които са сходни анатомично – притежават силно, гъвкаво тяло, бързи рефлекси, остри прибиращи се нокти и зъби, пригодени за разкъсване на дребна плячка – птици, гризачи и други. Котките чуват ниско и високо честотни звуци, които човешкото ухо не може да долови. Също така имат способност да виждат в близката тъмнина и имат добре развито обоняние. Въпреки че са самотни ловци, котките са социални животни. Комуникацията им включва разнообразие от мяукане, мъркане, съскане, ръмжене и въздишане, както и комбинация от феромони, която подпомага езика на тялото им.
Размножаване и местообитание
Котките имат високо ниво на репродуктивност. Проблемите с контрола на размножаването им чрез кастрация както и изоставянето им са прерастнали в огромни популации от диви котки, които изискват контрол на прираста. Котките са космополитен вид и населяват почти целия свят. Дивите котки могат да живеят в гори, тревисти райони, тундра, крайбрежни зони, обработваема земя, шубраци, градове и влажни зони.
Дивите котки са родени в домашни условия или се връщат към диво състояние. Те са отчуждени и предпазливи и се разхождат свободно в градските и селски райони. Изчислено е,че от 25 до 60 милиона котки живеят на територията на САЩ. Дивите котки могат да живеят сами, но повечето живеят в огромни колонии, които населяват специфична територия и са обикновено свързани с източник на храна. Те са вредителите, от които трябва да сте притеснени.
Понякога котки, които живеят на едно място могат да се бият, за да демонстрират надмощие помежду си. Това също така може да бъде безобидна игра,обаче през повечето пъти е метод,чрез който се установява йерархия в групата или е начин за предупреждение, когато друга котка нарушава груповите правила. За да бъдат разделени, трябва да им се отвлече вниманието. В момента в който са разделени,трябва да бъдат вкарани в различни стаи, докато се успокоят и не искат да се бият повече. Не прилагайте физическа интервенция освен ако не искате да бъдете одраскани или сериозно ухапани.
Ловуване и хранителен режим
Котките ловуват дребна плячка, главно птици и гризачи и често биват използвани като форма за борба с тези вредители. Те самите обаче могат да се превърнат в напаст поради факта, че са отговорни за изчезването на над 33 вида птици. Необходимо е да сте наясно как да предотвратите разпространението на котките в двора и градината ви.
Котките ловуват по два начина – или преследват плячката си активно, или дебнат в засада докато животното се приближи достатъчно, за да бъде уловено. Домашните котки избират храната си според нейната температура, миризма и форма, Те не харесват охладени храни, а предпочитат по-влажна, богата на аминокиселини храна, която е сходна с месото. Дори да храните добре домашния си любимец, той все още би ловувал дребни бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби и безгръбначни. Избягвайте храните, които са им били неприятни на вкус в миналото.
Ловуването на домашните котки допринася за спад в популациите на птици в градски райони, макар че някои хора се съмняват в ефективността на този метод. Някои видове пернати се оказват по-податливи от други, като например врабчетата. От друга страна котките убиват плъхове, които пък биха изяли птичите яйца.
Инстикнтът за ловуване е силно развит при котките още от ранна детска възраст. Котките са добри ловци, тъй като са гъвкави, пъргави, а и имат добра маскировка, с която изненадват плячката си. Те внимателно избират момента на атаката и скачат със цялата си тежест върху нищо неподозиращата жертва като я обездвижват чрез захапка за врата.
Анатомия на котките – какво е нужно да знаем
Котешкият скелет е формиран от 250 кости. Зъбите включват резци, кучешки зъби, премолари,но няма “плоски” зъби,които да подпомагат раздробяването на храната. Тези видове зъби са ненужни, защото котката разкъсва храната използвайки силните мускули на челюстите и после я поглъща без да дъвче. Вратните прешлени са къси и котката има много еластичен гръбнак. Гръбнакът е издължен чрез опашните прешлени, неговата дължина е в зависимост от вида котка. Опашката спомага за баланса. Лапите на котката завършват с “пръсти”, които имат кератинови нокти,които могат да се прибират – те се използват в катеренето и ловуването. Котките имат нужда да драскат като така премахват ненужната тъкан от ноктите си. Разтягането тренира мускулите, ставите и сухожилията.
Козината е на няколко слоя – по-дълъг,по-къс и пухкав,като това предоставя добро покритие на тялото им. Известно е, че котките прекарват много време ближейки козината си, за да я поддържат чиста. Някои котки, по-специално дългокосместите, от време на време повръщат топки с косми, които се събират при почистване на козината.
Ако котката драска повърхността на мебелите,това означава, че й трябва повърхност за да си наточи ноктите. За да се преборят с този проблем, собствениците могат да закупят повърхности за заостряне на нокти. Изплашени или болни котки могат да одраскат или да захапят човек, такова поведение бива породено, когато котката не иска да бъде обгрижвана, особено по стомахчето. Когато захапят, ръката не трябва да бъде издърпвана рязко, защото това ще причини повече рани. Котките имат перфектно нощно виждане и им е нужна само ⅙ от светлината, която използва човешкото зрение. На мека светлина котешките зеници ще се разширят, за да покрият откритата повърхност на очите им. Котките имат отличен слух и могат да засекат изключително голям брой честоти. Могат да чуват по-високи честоти от кучетата и хората. Могат да чуват ултразвуци, което е много полезно при ловуването, тъй като гризачите издават ултразвуци. Те обаче не комуникират като гризачите, използвайки ултразвуци. Котките имат остро обоняние – те реагират особено остро към растения, които съдържат непеталактон като например кочата билка. 70-80% от котките реагират на непеталактона.
Комуникация и поведение
Домашните котки използват различни звуци за комуникация – търкане, съскане, ръмжене, мъркане и няколко вида мяукане. За разлика от домашните, дивите котки са обикновено мълчаливи. Техният език на тялото включва позицията на опашката и ушите, отпускане на цялото тяло и колениченето на лапички, които са и индикатори за настроение им. Уличните котки са активни и през деня и през нощта, въпреки че се смята че са по-активни през нощта. Активният период на котките може да е доста подвижен и да варира, което означава, че домашните котки могат да бъдат по-активни сутринта и вечерта в отговор на човешката дейност през това време на денонощието. Котките запазват енергията като спят повече от повечето животни, особено когато остареят. Продължителността на съня в денонощието е от между 12 и 16 часа. Най-честите причини поради които котките не са харесвани от хората са алергичните реакции, породени от алергените на котешката слюнка и козина. Този проблем може да бъде оборен чрез лекарства против алергии или чрез къпане на котката (къпането веднъж седмично намалява с 90% алергените от котките).
Отношения между котките и хората
Котките са често срещан домашен любимец и тяхната световна популация надминава 500 милиона. Освен домашни любимци, те са също почитани от много народи и религиозни групи, например мюсюлманите. В древен Египет, котките са били свещени животни – кралицата Бастет често изобразявана в котешка форма. Много култури имат лоши суеверия свързани с котки. Например вярва се,че ако “черна котка премине път” носи лош късмет, или че котките са от семейството на вещиците и увеличават вещерските им способности.
Според митовете в много култури се смята, че котките имат няколко живота. В много държави се смята, че имат девет живота. Митът е породен от природната гъвкавост и бързина, която притежават котките, за да избягват животозастрашаващи ситуации. Силен аргумент на митът е, че котките винаги падат на краката си, използвайки инстинктивен рефлекс да завъртат телата си по време на падане. Независимо от това котките могат да бъдат наранени или погубени при падане от височина.
Имате въпрос?
ЗАДАЙ ВЪПРОС