Информация за Комари

Комарите са малки мухи от разред Culicidae. Те приличат на мухите от разред Tipulidae (двуркили) и от разред Chironomidae, обаче за разлика от тях се хранят с кръв.  Има повече от 3,500 разпознати вида комари по света като около 175 от тях се срещат само в Съединените Американски Щати. Поради тяхната разнообразност на видовете, комарите се хранят с различни домакини. С гръбначни, включително бозайници, птици, влечуги, земноводни, дори и някои видове риби. Въпреки, че загубата на кръв не е толкова важна за домакина, това което прави комарите напаст е факта, че причиняват сериозни обриви след като се нахранят и пренасят различни видове болести чрез слюнката си, които пък от своя страна водят до инфекции като например малария, жълта треска, западнонилска треска, денга и зика вирус. Поради тези си действия, комарът се счита за преносител на зарази и едно от най-смъртоносните животни в света.

Описание и разпространение

Комарите имат дълги, елегантни тела изградени от 3 сегменти: глава, гръден кош и корем. Главата има чифт очи и чифт дълги сегментирани антенки и се използва за хранене и получаване на сетивна информация. Простите очи са разделени едно от друго като се намират от всяка страна на главата. Антенките засичат миризми, насочвайки комарите към различни домакини и различни места за размножаване. По този начин комарите могат да “надушат” човешкия дъх, засичайки въглеродния двуокис, който освобождаваме като издишаме. Те също могат да “надушат” нашата пот. Тя е съставена от повече от 340 химически миризми, някои от които миришат като “вечеря” за комарите. При мъжките антените са “рунтави” и също съдържат слухови рецептори, които засичат характерните хленчове на женските. Главата също представлява най-описателната характеристика на комара: там се намира сочещият напред хобот ( жилото), което се използва за хранене. На всяка страна на хобота се намира по една максиларна палпа. При мъжките максиларните палпи обикновено са по-дълги от хобота, докато при женските са по-къси. Това различие е особено забележимо при кръвосмучещите видове, при които само женските се хранят с кръв. Освен това, при женските, на върха на хобота има 2 вкусови рецептора, които се счита, че помагат на комара да намери “подходящо” място за хранене – място с лесно достъпни кръвоносни съдове, чието присъствие се счита, че се засича чрез топлината на кожата. Въпреки всичко, все още не е известно нищо повече относно този процес.
Гръдният кош е специализиран за придвижването. Той има прикрепени към него 3 чифта крака и 1 чифт крила. Комарите са добри летци, въпреки че не са способни да летят много бързо. Единици от видовете Anopheles могат да летят в продължение на 4 часа и да пропътуват дистанции от 12 километра в рамките на една нощ. Обаче повечето видове комари обикновено остават на няколко стотин метра от мястото на което са се излюпили.
Коремът е специализиран за храносмилане и развитие на яйцата. Дължината на зрелия екземпляр е обикновено от 3 до 6 милиметра. Най-малкият известен вид комар има размер около 2 милиметра, а най-големият около 19 милиметра. Обикновено теглото е около 5 милиграма. Размерът на тялото на зрелият екземпляр варира спрямо гъстотата на ларвената популация и наличието на храна във водата.
Комарите съществуват на земята от Юрският период и днес са космополитни създания. Те се срещат на всеки континент, с изключение на Антарктида и няколко полярни и субполярни острови като например Исландия. В топли и влажни среди ( например тропичните региони), повечето видове комари са активни през цялата година, докато в умерените и студените региони, зрелите често навлизат в диапауза и хибернират по време на студените сезони. Иначе, зрелите от някои видове могат да оцелеят през зимата, намирайки подслон в микросреди като например сгради или кухи дървета. Обикновено яйцата на комарите от умерените зони са по-толерантни към студа от тези на комарите от тропичните зони. Някои даже са способни да толерират отрицателни температури.
Повечето видове комари са сумрачни. Това означава, че са активни само при изгрев и залез слънце, а през останалата част от деня си почиват на хладно място. Някои видове обаче като например Азиатският тигров комар ( Aedes Albopictus) лети и се храни през деня.

Размножаване и начин на хранене

Както при повечето мухи, комарите преминават през 4 стадии на развитие: яйце, ларва, буба и зрялост. Женските обикновено снасят яйцата си в застояла вода. Някои видове ги прикрепят към водни растения, докато други само имат нужда да ги снесат в близост до водоизточник, най-често на ръба на водата. Някои видове се размножават в езера, други в блата, докато някои даже и във временни локви, някои предпочитат солена вода, други свежа вода и има други, които са способни да се приспособяват към различни нива на соленост. Всяка женска избира най-доброто място, в зависимост от вида си, средата, климатичните условия и т.н. Има също видове, които са приспособени да се размножават във фитотелмата – натурални резервоари.  Те снасят яйца навсякъде, където водата се натрупва в природата (в кухи дънери на дървета, изпъкнали листа, дори и изкуствени водни контейнери). Важно е да се отбележи, че тези видове често пренасят едни от най-опасните болести. Също е важно да се отбележи, че тези видове най-вероятно влизат в контакт с хората. Комарите, които се размножават и хранят предимно в отдалечени региони като например влажни зони и блата, дори ако са заразени с болест е много малко вероятно да се натъкнат на хора и да ги заразят.
Първите 3 стадии от живота на комара са водни. Това е така в зависимост от вида и условията на заобикалящата ги среда (най-важното от което е температурата). Периодът за достигане на зрялост варира. При идеални условия, някои видове могат да се развият за 5 дни, но други, дори при идеални условия могат да се развиват до 40 дни. Комарите, които живеят в региони, където сезоните са смразяващи или безводни, прекарват част от годината в диапауза и продължават развитието си, когато условията им задоволяват нуждите. От яйцата се излюпват ларви, а после ларвите стават буби. Ларвата има добре развита глава, завършена с уста, която е пригодена за хранене. Също така има голям гръден кош (без крака) и сегментиран корем. Диша чрез стигма, което означава, че често плува до повърхността на водата и се гмурка надолу само когато е обезпокоена. Плува чрез тяга (използва устата си) или чрез резки движения с цялото си тяло, което е довело до това ларвата на комара да се нарича “шаваща”. Ларвите имат 4 стадии на развитие ( фази) като през последната се осъществява метаморфозата към какавида. Какавидата е с формата на запетая като главата и гръдния кош са свързани в цефалоторакс и коремът е завъртян под него. Както ларвата, какавидата често отива до повърхността за да диша, но за разлика от ларвата може да плува активно като като плющи с корема си, което е довело до това да бъдат наричани “акробати”. Веднъж узряла, какавидата се изкачва до повърхността на водата, гръбната част на цефалоторакса се къса и зрелият екземпляр излиза.
Зрелите комари са способни да се размножават само няколко дни след достигане на зрялост. При повечето видове, мъжките формират рояци и женските летят към тях да се чифтосат. Женските после ще се хранят 2-3 дни, позволявайки на кръвта да бъде смляна и на яйцата да се развиват. Кръвта играе важна роля в процеса, тъй като съдържа концентрирани хранителни вещества (като липиди и протеини), които помагат на яйцата да се развият. Женската може да снесе до 300 яйца наведнъж и веднъж, когато това е приключило тя продължава да се храни и чифтосва. Цикълът се повтаря докато не умре женската.
Тоталната продължителност на живот зависи от вида, пола, климатичните условия, също и способността на всеки индивидуален комар да се храни успешно и да се пази от хищници. Повечето кръвосмучещи комари могат да живеят най-малко около седмица, а най-дълго няколко месеца. Обикновено мъжките живеят по-малко, около 5-7 дни, докато женските е по-вероятно да живеят около 2 седмици.
Относно начина им на хранене, ларвите се хранят с водорасли, бактерии и други микроби намиращи се на повърхността на водата. Какавидите не се хранят.
Мъжките обикновено се хранят с резерви от захар като например нектар или растителен сок. Женските имат два много различни източника на храна: както мъжките, те се хранят със захар, също и с кръв. Първият източник на храна им дава енергия, докато втория им дава протеин, който е особено важен (както преди е споменато) за развитието на яйцата. Следователно само женските са ектопаразити, тъй като приемат кръвта от домакина си, използвайки своята тръбоподобна уста. Повечето видове комари са селективни в храненето си, което означава, че се специализират в домакините си. Някои се хранят изключително много с маймуни, други на определени видове птици и т.н. Обаче, когато съревнованието е свирепо, те си отдъхват от селективността.

Комарите като вредители

Има доказателство, че когато става въпрос за кръв, хората не са първия избор на комарите. Повечето комари биха се хранили с коне, добитък или птици. Обаче, относно хората, комарите предпочитат:
Тези с нулева кръвна група.
Тези със затруднено дишане.
Тези с висока температура на тялото.
Тези с много кожни бактерии.

Преди, както и след и по време на храненето, комарите инжектират слюнка в тялото на домакина. Тази слюнка играе ролята на антикоагулант, което предотвратява съсиреци да попаднат в хобота на комара. По този начин комарите пренасят болести.
Интересно е, че понякога домакините могат да бъдат открити трудно и когато имат възможността, комарите се хранят с колкото се може повече кръв. Коремът на един комар е способен да събере кръв тежаща 3 пъти колкото теглото на самият комар. Обаче, смилането на такова количество кръв изисква време, енергия и захар. Поради тази причина комарите имат храносмилателна система, която може да складира два вида храна (кръв и захар), за по-големи периоди от време и да дава достъп до това, което им е нужно.
Макар, че изваденото количество кръв няма особено значение за домакина, слюнката на комарите често причинява сърбеж, оставяйки след себе си обриви и пъпки (подутини, причинени от хистамините събрали се да запазят протеина останал след захапката). По-опасно е, че много видове комари носят много болести, които докато не засягат тях, могат да бъдат пренесени лесно, докато се хранят. Тези болести варират от сериозни инфекции каквито са маларията, западнонилската треска, филариатозата, жълтата треска, денгата и т.н. до арбовируси като Francisella tularensis, която причинява туларемия. Противно на широко разпространеното схващане, комарите не пренасят ХИВ. Вирусът, който го причинява се смила в стомасите на комарите, раздробява се и не се разпространява. Има 3 вида комари, които основно се считат за отговорни за разпространението на инфекциозни заболявания:
Видовете Anopheles, които са единствените известни видове, които причиняват малария, също така причиняват и филариазис и енцефалит.
Видовете Culex, които са носители на енцефалит, филариазис и западнонилски вирус.
Видовете Aedes, които пренасят енцефалит, жълта треска и денга.
Като цяло е известно, че различните видове комари прехвърлят различни болести на около над 700 души годишно (предимно в Африка, Южна Америка, Централна Америка и голяма част от Азия), като повечето завършват със смърт. Не е изненадващо, че разред Culicidae се смятат за най-смъртоносния разред животни в света. Заболяванията могат да бъдат пренесени чрез ухапването на вече заразени хора или чрез паразити, които влизат в телата на комарите и ги използват за домакини.
Важно е също да се отбележи, че измежду видовете, които пренасят болести:
Няма само един вид заболяване ( или съвкупност от заболявания) предавани от един вид.
Не всички болести се пренасят при едни и същи обстоятелства.
Дори и видовете комари на които сте изложен не са опасни, в отношение на пренасяне на  болести, все пак няма по-голямо неудобство от това да имате комар в къщата или да не можете да се насладите да бъдете навън вечер без да е нужно да се защитавате от тези малки, досадни насекоми. Попречването им да завладеят двора ви и да успеете да се справите с потенциално нашествие е много важно. Можете да намерите повече детайли относно тези предмети в другите наши статии, където представяме начини чрез които можете да “предотвратите нашествието от комари”. Също така и “как да се справим с комарите” , където са описани естествени и химични решения.
Единственият плюс от това да имате комари в близост до дома си е, че те представляват надежден източник на храна на други животни като например птици, прилепи, жаби, както и други насекоми като например водни кончета. В зависимост от това какви други същества се срещат във вашата собственост, трябва да вземете под внимание елиминирането и възпрепятстването на комарите, тъй като те също могат да бъдат засегнати.