Информация за Калинки

Калинки Coccinellidae Информация за

Калинките, известни още като божа кравички и женски бръмбари с лат. наименование Coccinellidae са семейство малки бръмбари. Името “Coccinellidae” идва от латинското ‘’coccineus”, което означава “червен”, или от латинизирания гръцки, където думата “Kokkos” е препратка към семе или зрънце с кръгла и изпъкнала форма, каквато е формата на самите калинки.

Калинки Coccinellidae Информация за

Coccinellidae е най-голямото семейство от суперсемейството Cucujoideia. Не е изненадващо, че има около 5,000 – 6,000 различни вида калинки по света. Има повече от 100 вида в Европа и повече от 450 местни в Северна Америка. Видовете са класифицирани в 370 рода. Макар, че е възможно всъщност броят на калинките да е много по-висок, тъй като доста калинки все още не са описани, нямат име и не са причислени към дадена категория. Най-разпространените видове в западния свят са:

Двуточковите калинки ( Adalia bipunctata)
Те обикновено достигат дължина от 4 до 6 милиметра.
Имат червена обвивка на крилата и по едно черно петно от всяка страна.
Цялостно, оцветяването и окраската им може да бъде различна.

Седемточковите калинки (Coccinella septempunctata)
Обикновено на дължина са 5 – 8 милиметра.
Имат червена обвивка на крилата и по три и половина петна на всяка страна.

Описание и разпространение 

Калинките често биват куполовидни, кръгли или с овална форма, в зависимост от вида им. Те са малки, размерите им варират от 0,8 до 18 милиметра, имат черни глави ( които имат бели петна от всяка страна), 6 къси черни крака и антенки. Цветните им гърбове всъщност са обвивка на крилата, която ги предпазва, когато са свити под нея. Обикновено калинките са жълти, оранжеви или червени и имат малки черни точици по обвивките на крилете. Обаче реално, оцветяването е в зависимост от вида.  Vibida duodecimguttata например са вид калинки, които са червени и имат бели точки. Някои калинки са предимно или изцяло черни, тъмно сиви, сиви или кафяви и някои даже може да имат ивици, или да нямат никакви отличителни знаци. Разбира се, това усложнява работата на учените и им е трудно да идентифицират и категоризират коректно видовете. Атрактивните цветове и тези отличителни точки имат предназначението да намалят привлекателността им към различните хищници. Този феномен се нарича апосематизъм.

Размножаване и начин на хранене

Калинките са холометаболозни насекоми, което означава че претърпяват пълна метаморфоза до настъпването на зрялост. Обикновено живота на калинката е разделен на 4 основни стадии: яйца, ларва, пашкул и зрялост.
Макар, че точния брой яйца е различен в зависимост от вида и условията на околната среда ( като например климат, наличие на храна и т.н.), калинките могат да снесат стотици яйца в партиди от различни размери. Партидите обикновено се разполагат стратегически върху повърхността на листата, в близост до колониите на листните въшки, които пък са основна плячка за ларвите. Яйцата са около 0,2 – 2 милиметра дълги, овални или вретенообразни и са или бели, жълти, или червени. Този стадии обикновено трае между 2 до 18 дни, в зависимост от условията на околната среда. Ларвите започват да се хранят веднага като се излюпят. Те често се хранят с неизлюпените яйца, независимо дали са оплодени или не. Новоизлюпените ларви имат около един до един и половина дни за да намерят първата си плячка. Ако претърпят неуспех те скоро умират. Известно е, че някои видове калинки снасят безплодни яйца в близост до оплодените, за да може да предоставят резервен източник на храна ( и по възможност да увеличат шансовете за оцеляване на ларвите). Съотношението оплодени/безплодни се счита, че увеличава източника на храна и намаля времето на снасяне.
В зависимост от наличието на ресурси, ларвите преминават през 4 стадия, които са разделени един от друг с пременен период, в период от 10 до 14 дни. След това следва обвиването в пашкул и след още един период няколко дни, излизат годните за репродуктиране зрели екземпляри. Само зрелите са ‘мобилни’ в истинския смисъл. Те са способни да преминат през огромни дистанции, използвайки крилете си за да търсят храна и партньори. Калинките се чифтосват няколко дни след изскачането от пашкула, обикновено през пролетта като женските снасят яйца по време на късната пролет и ранното лято. Докато първите 3 стадии (яйце, ларва, пашкул) могат да бъдат поместени в период от няколко дни, то веднъж калинките достигнат ли зряла възраст, единицата за мерене се превръща в месеци, тъй като средната продължителност на живота на калинката е 1-2 години. Обаче има и видове, които могат да живеят само няколко месеца.
Калинките, които живеят в умерените региони влизат в диапауза през зимата. Това е механизъм за оцеляване, който включва забавяне в развитието. В резултат на това, калинките често са сред първите насекоми, които се появяват през пролетта. Някои видове ( като например Hippodamia convergens, разговорно наричани конвергентни калинки) се събират на групи и се местят на по-високи места, например в планините за да навлязат в диапауза. Независимо от начина по който зимуват в различните стадии, повечето калинки го правят и като са възрастни. Те например се събират от южните страни на големи обекти като например дървета, къщи и т.н., сгушват се в гъстата растителност, крият се под дървени трупи и понякога дори и в къщи ( в рамките на прозорците и вратите, увиват се в завесите и т.н. ), навеси, пристройки и се разпръскват когато дните станат по-дълги с наближаването на пролетта.
Относно начина им на хранене, калинките могат да бъдат разделени на 2 основни групи: хищни и растителноядни.
Хищните калинки са хищници, които се хранят основно с представители от подразред Sternorrhyncha, който включва листни въшки, белокрилки и щитоносни въшки. Обаче също има видове от тази категория, чиито диапазон от плячка е по-широк като например представителите от рода Stethorus, който съдържа черни калинки. Черните калинки се хранят с паякови акари  (Tetranychus). Даже някои калинки имат за плячка гъсениците, ларвите на различни бръмбари, яйцата и ларвите на молците.
Настрани от тази месоядна диета, калинките се хранят също и с медена роса, цветен прашец, растителен сок, нектар и различни гъби и растителни тъкани. Макар, че важността на подобни не-хищни храни в тяхната диета е доста контроверсиална, е известно, че те не само обогатяват диетите на калинките, ами и заместват важни източници на храна, когато плячката е оскъдна или е трудно откриваема.  Сами по себе си, тези храни са достатъчно хранителни за да може зрялата калинка да оцелее, но не достатъчно да се развие ларвата.
Растителноядните калинки са тревопасни: всички видове от Epilachnini могат да бъдат категоризирани такива, хранейки се с разнообразни растения, принадлежащи на семействата тиквови, Solanaceae, Fabaceae , Convulvulaceae,  Malvaceae и т.н.
Интересно е, че женските калинки ядат доста повече от мъжките. Обикновено, зрелия организъм е способен да изяде до 270 листни въшки за ден, докато една ларва може да изяде между 600 и 1200 листни въшки в периода си на развитие.

Калинките като вредители

Много хора са привързани към калинките заради техния цвете и на точки външен вид. Това е особено вярно за децата, тъй като калинките за тях са обект на интерес и даже често са любимото им насекомо. Забавно е, че заради тяхното оцветяване, калинките се наричат също и “Хелоуински калинки”. В много култури се счита, че калинките носят късмет. Турското име на калинката може буквално да бъде преведено като “буболечката на късмета” и когато забележат калинка в Турция, както и в други страни като например Русия и Италия се счита че е знак, че трябва да се направи желание или че такова ще се сбъдне скоро. В много други части на света се смята за нещастие и лош късмет убийството на калинка.
Калинките обикновено се считат за благоприятни спрямо градините, овошките, агрокултурните поля и различие от подобни места. Това е така, защото, както преди е упоменато, калинките се хранят с растителноядни вредители, следователно помагат в предпазването на различни видове растения и посеви. Макар, че повечето калинки са общопрактикуващи, в смисъл че се хранят с разнообразни видове вредители, някои предпочитат определени видове плячка, което ги прави ценни като участници в програмите за биологичен контрол.
Обаче има и няколко вида калинки, които не ядат растителноядни, а самите те се хранят с растения. Мексиканския бобен бръмбар и скуошовия бръмбар са сред най-унищожителните калинки, хранейки се агресивно с посевите на които са кръстени.
Макар, че дългосрочно те само причиняват слаби цялостни щети, в годините в които имат няколко естествени врагове, броят им може да нарасне драстично и щетите, които причиняват да бъдат огромни.
Калинките също са проблем, когато са многобройни и влязат в домовете. Това обикновено се случва през есента, тъй като те започват да търсят топло място на което да прекарат зимата. Домовете в близост до полетата и горите са особено уязвими към нашествия. Известно е, че някои видове влошават астмата при някои хора, а пък при други причиняват алергични реакции. Това е важна причина, поради която трябва да се контролира популацията. В допълнение, те отделят жълта, вискозна, неприятно миришеща защитна течност, която може да цапа където попадне.
Справянето с тях може да бъде направено чрез няколко метода, в зависимост от това къде е нашествието. Навън, основните хищници на калинките са птиците, макар че пчелите, водните кончета, паяците и жабите също ги предпочитат. За да се защитят от тези хищници, калинките отделят течност, алкалоиден токсин от капачките на екзоскелета си – феномен, наречен “рефлексно кървене”. Това им придава горчив, неприятен вкус и оставя жълта, лошо миришещо петно на кожата. Това се задейства от механична стимулация при ларвите и зрелите екземпляри. Това, комбинирано с яркият, отличаващ се цвят може да бъде много ефективно, защото научава хищниците да ги избягват. Когато са застрашени, те могат да се престорят на мъртви, възползвайки се от това, че повечето хищници няма да изядат насекомо, което не се движи.
Ако имате проблем с калинките в къщи, начините за противодействие са ограничени. Най-лесният начин да премахнете калинките, когато са вътре е да използвате прахосмукачка и после за останалите няколко, може да използвате аерозолен инсектицид. Най-добрият начин да предотвратите влизането им в дома ви е да запълните пукнатините покрай сервизните отвори, да поправите счупените рамки на вратите и прозорците и да запълните пукнатините в основата на покрива. За повече детайли относно как да предотвратите нашествието от калинки или как да се отървете от калинките, посетете нашите свързани статии и ще намерите повече методи за превенция или премахване, които ще можете да приложите срещу тези вредители.

Got a question?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

ASK A QUESTION