Хлебният молец (Plodia interpunctella), още наричан и Индийски молец е пиралоиден молец от разред Pyralidae. Ларвите на P. Interpunctella (гъсеници) са известни като гигантски червеи. Важно е да се отбележи, че те не са същия вид гигантски червеи като онези, които често се развъждат за храна за животни. Тези ларви са често срещан вредител по света, хранещ се със зърнени култури и подобни продукти. В САЩ са направени съществени усилия за контролиране на щетите, които нанася молеца върху посевите.
Ларвите от този вид имат способността да прегризват през пластмаса и картон, следователно дори и затворените съдове могат да бъдат нападнати. Веднъж открити, молците са доста трудни за премахване. В последният си стадий, ларвата е способна да пропътува големи дистанции преди да се превърне в какавида. Поради това мястото на нашествието може да е отдалечено от мястото, където се превръщат в какавиди.
Среда на живот
Plodia Interpunctella се намират във всеки континент, в тропични условия, с изключение на Антарктида. В САЩ, молецът се среща най-често във Флорида, където разцъфтява в тропическата среда. Молецът живее в разнообразни условия, което го прави упорит вредител. Среща се често в складови помещения по света, особено в контейнери със зърно или сгради, където се складира зърно.
Описание
Зрелите екземпляри достигат дължина от 8-10 милиметра, разперват крилете си до 16-20 милиметра (¾ инч). Крайните две трети от предните им крила обикновено са червеникаво кафяви с меден отблясък. Те също могат да бъдат бронзови или тъмно сиви. Повечето проксимални части от крилата са жълто сиви или бяло сиви, с тъмна ивица намираща се върху интерсекцията между проксималните и крайните части. Задните крила обикновено са еднакво кафяви.
Яйцата на хлебения молец са много малки, бели и овални. Трудно е да се видят с невъоръжено око. Новоизлюпените ларви са също толкова трудно забележими. Те предимно са мръсно бели на цвят, имат кафяви глави и се развиват, преминавайки през 5 до 7 ларвени стадии. Когато тези ларви узреят, достигат дължина около 12-14 милиметра. Ларвите също имат три чифта крака в близост до главата и пет чифта протокрака изпъкнали от корема. Краката помагат на ларвата да преминава през дълги дистанции, за да намери място за да се обвие в пашкул.
Начин на хранене
Хлебните молци се хранят с огромно разнообразие от растения, зърна и други човешки хранителни продукти.
Растително базирани храни
Молците се хранят с много растително базирани храни. Тези храни включват суха храна за домашни любимци (растително базирана), храна за птици, жито, супени миксове, хляб, паста, ориз, брашно, подправки, сушени плодове и ядки. Има силно доказателство, че Манитобската пшеница подпомага развитието на молците. Други оптимални диети включват стафиди, американска жълта царевица и бадеми. От друга страна, фъстъците и царевичното брашно водят до по-дълго време за развитие на молците.
Нерастителни храни
Хлебните молци са известни с това, че канибализират ларвите. Обаче това често води до разпространяване на вирусни гранулозни инфекции чрез популацията на хлебените молци. Това се случва, макар че обикновено по-често молците избират здравите ларви отколкото болните за да се хранят. Обикновено канибалите не ядат близки, с които биха могли да споделят едни и същи гени, но когато им е предоставено да избират между братя и сестри и такива с, които не са свързани, молците често предпочитат да изядат своите братя и сестри.
Хранителни полети
Макар, че хлебните молци не мигрират на големи дистанции, те се впускат в дълги хранителни полети. Тези полети се случват по време на полумрака, когато синята светлина (400 – 475 nm) доминира ултравиолетовата светлина (10 – 400 nm) и привлича молците. В допълнение на това, наскоро синята светлина се е развила като средство за контрол над хлебения молец, тъй като е атрактивна за него.
Потомство
Обикновено, животът на колонията на хлебените молци започва на място, където има зърна. Температурата в съда за зърно трябва да превишава 50 градуса по Фаренхайт (10 по Целзий). Яйцата на молеца са сиво бели и имат дължина между 0.3 и 0.5 милиметра. Яйцата могат да бъдат снесени директно върху източника на храна по отделно или на групи от по между 12 и 30 броя. Зрял женски екземпляр може да снесе между 100 и 300 яйца на един път. Ларвите започват да се излюпват приблизително след два до четиринадесет дни. Те се променят между пет и седем пъти. Новоизлюпените ларви се хранят със зърна, докато по-зрелите ларви се хранят със зародиша на зърната. Ларвите са мръсно бели на цвят, но могат да бъдат и розови, кафяви или зеленикави. Те са дълги около 12 милиметра и имат протокрака, които им помагат за придвижването. Напълно развитите ларви могат да завъртат паяжини и да оставят копринени нишки по пътя си. Зрелите ларви също правят пашкули от копринени нишки. Какавидите често се забелязват по повърхността на зърната или по стените на контейнерите със зърно. Зрелите изскачат след четири до десет дни. После се чифтосват и цикъла започва отначало. Цялостната продължителност на живота на тези видове може да бъде от 30 до 300 дни. Типичната продължителност на живота е около 50 дни. При оптимални климатични условия, продължителността на живота може да е около 28 дни, но по-хладните зимни месеци попречват на това да се случи. Има възможност седем до девет генерации молци да живеят през годината.
Диапаузата е дефинирана като забавяне в развитието на животните поради определени външни фактори. Тя може да приключи веднага, когато вредните условия се променят. Следователно, продължителността на диапаузата варира. Този вид поведение се среща при хлебените молци. Обикновено е най-широко разпространено късно по време на размножителния сезон. По време на яйчената фаза, ако температурата на средата на молеца надвишава 25 градуса по Целзий (77 по Фаренхайт), може да се получи забавяне в излюпването. В допълнение, по време на ранния ларвен стадии на молеца, температурите под 20 градуса по Целзий също могат да причинят подобна диапауза. Различните разклонения на P. interpunctella имат различни тенденции за влизане в диапауза.
Хлебните молци като вредители
Откриването на нашествие на хлебни молци в кухнята ви може да бъде голям шок, разбирайки, че тези буболечки са снасяли яйца върху храната ви и после осъзнавайки, че може би сте изяли някои от тях, докато сте се наслаждавали на ястие със сирене и крекери. хлебните молци снасят яйцата си директно върху източника си на храна, който може да включва:
Хляб
Сладко
Зърнени закуски
Бисквити
Сушени плодове
Сушени подправки
Брашно
Зърна
Ядки
Паста
Мляко на прах
Ориз
Също: храна за птици и сушена храна за домашни любимци.
Това означава, че докато не сте открили нашествието, може би сте изяли жив молец, яйцата му или ларвите му. Еднакво тревожно е, че също е възможно да сте погълнали техните отпадъци, включително техните изпражнения и кожата им по време на промените.
Като изключим самите насекоми, храната заразена от хлебените молци може също да има копринени паяжини по повърхността си. хлебните молци или техните ларви, яйца и паяжини не могат да ви разболеят, ако ги изядете инцидентно, тъй като не е известно да разпространяват известни заболявания, паразити или патогени.
Откриване на нашествие би трябвало да ви замисли как първоначално тези вредители са попаднали при храната ви. Първо, храната може да е била оставена изложена на тези вредители по време на процеса на приготвяне и пакетиране. Това също може да ви зачуди какво друго има в храната. Още, нашествието означава, че храната ви може би е твърде далеч от свежа – след всичко, хлебните молци са имали достатъчно време да преминат през целия си репродуктивен цикъл на живот докато са били вътре в пакета. Двете от тези мисли са разбираемо смущаващи.
Ако искате да се уверите, че държите молците далеч от къщата си, проверете следните наши статии: „как да се справим с хлебен молци“ и „как да предотвратим нашествието от хлебен молци“.