Информация за Гъсеници

Стоножки Lepidoptera Информация за

Гъсеница е често срещаното име на ларвите от рода Lepidoptera, който е рода съдържащ пеперуди и молци. Повечето от гъсениците са тревопасни, но някои видове могат да бъдат насекомоядни, дори канибалистични. Други се хранят с животински продукти, както молците се хранят с вълна. Тези насекоми са известни със своята лакомия и се считат за селскостопански вредители поради тази причина. Много видове молци причиняват щети на плодовете и други посеви, когато са в гъсеничната си фаза. Някои видове гъсеници са изключително отровни, по-специално тези видове, които живеят в тропическите гори. Други видове са само отровни в гъсеничната си форма, което означава, че когато се превърнат в молец или пеперуда спират да бъдат отровни. Гъсениците варират на размер, цвят и външен вид в зависимост от вида. Някои са доста ярки на цвят, докато други видове са доста еднотипни в сравнение. Някои видове са с много козина, други са много гладки, но основната цел на външния им вид е да сплашват своите хищници и да ги отблъскват за да не бъдат изядени.

Стоножки Lepidoptera Информация за

Описание и разпространение

Както е упоменато по-горе, гъсениците имат различен външен вид в зависимост от вида им. Много гъсеници са с криптирано оцветяване, което показва с какви растения се хранят. Гъсениците също могат да имитират външният вид на растенията, като изглеждат като тръни. Те също могат да имитират обекти от заобикалящата ги среда, например птичи изпражнения. Техния размер варира от 1мм до 75мм понякога.
Цветовете им са различни. Могат да бъдат жълти до черни, оранжеви, червени, зелени, сини, бели или кафяви. Обичайно тези с по-ярко оцветяване са отровни.
Освен цвета си, те имат и други защитни механизми срещу хищниците. Например отрова, която се смесва със заобикалящата ги среда, отделяне на лоша миризма и способност да излъжат хищниците да си мислят, че виждат глава на змия.
Относно анатомията на гъсениците, тяхното тяло е сегментирано. То е разделено на три части: глава, гръден кош, където се намират три чифта свързани крака и корем, където обикновено пет чифта тромави крака са разположени. Основната цел на гъсеницата е да се храни и да расте, подготвяйки се за превръщането ѝ в буба. Гъсеничната фаза е ларвалната фаза на пеперудите и молците. Много видове се хранят само с листата на един вид растение и прекарват повечето си време хранейки се с помощта на силни челюсти, които са пригодени да им служат за целта. Тези добре развити челюсти имат много остри резци, които лесно режат листата. Гъсеницата хапе растителен материал и го разкъсва на малки парчета, които трябва да бъдат преглътнати лесно. Под мандибулата са разположени две горни челюсти и по-малки устни части, които изпращат храната в устата. Гъсеницата се държи върху храната си със своите торакални крака. Тези крака ще се превърнат в краката на зрелия екземпляр, докато протокраката ще изчезнат в зрялата фаза. На главата си имат прости очи, които разпознават светлината. Тяхното чувство за усет е силно развито, тъй като цялото им тяло е покрито със сетивни органи, които се намират в козината им. Това дава на насекомото много развита сетивност.
Гъсениците са разпространени по всички континенти с изключение на Антарктика. Родът Lepidoptera са измежду най-успешните групи насекоми. Те се срещат в среди вариращи от пустини до екваториални гори, от низинни поля до планински плата., но почти винаги се асоциират с по-високи растения.  Грубо 174,250 видове от Lepidoptera са описани. По-голямата част може да бъде открита в тропиците, но също така са разпространени и по останалите континенти. Северна Америка има над 700 вида пеперуди и над 11,000 вида молци. Австралия има около 400 вида пеперуди и 14,000 вида молци. Основно могат да бъдат срещнати в овощни градини, основно хранейки се с дървета като например: ябълкови, черешови, крушови дори и дървета с твърда дървесина, например дъб, бук, липа, бряст, бреза, глог, лешник и габър. Те дори атакуват касиса и цариградското грозде.

Поведение и защитни механизми

Големият прием на храна при гъсениците ги прави атрактивна храна, за това доста видове използват камуфлаж за да се предпазват от хищници. Тъй като много животни се хранят с гъсеници, защото са богат източник на протеин, гъсениците са развили различни защитни механизми през годините. Освен тези, които ги предпазват от хищници, те също са еволюирали видове защитни механизми срещу околната среда като например студ или сухи климатични условия.
Някои гъсеници са отровни за хищниците. Те получават своята отрова от растенията, с които се хранят. Обикновено по-ярко оцветените ларви са отровни. Техния цвят предупреждава хищниците за токсичността им. Някои отровни гъсеници включват видовете Монархът и Battus Philenor. Някои видове гъсеници се сливат със заобикалящата ги среда изключително добре. Повечето са нюанс на зеленото, който се слива с растението с което се хранят. Други изглеждат като обекти негодни за ядене, например птичи изпражнения. Така може да се маскира тигровата вълнообразна ларва.
Някои гъсеници имат очи, които ги карат да изглеждат като по-голямо и по-опасно животно, например като змия.
Други се скриват в навито листо или друго скривалище.
Някои могат да отделят много лоши миризми за да отблъскват хищниците. Те имат осметериум – оранжевa, с формата на буквата Y жлеза на врата си, която отделя силна, неприятна миризма, когато гъсеницата е застрашена. Това държи далеч опасните оси и мухи, които се опитват да снесат яйцата си в гъсеницата.
Химичните защити най-често се осъществяват чрез бодливите косъмчета или дълги подобни на козина сети с откачащи се краища, които са пригодени да дразнят като се забият в кожата или в слизестите мембрани на атакуващия. Някои други видове използват растенията, с които се хранят като извличат токсините и това ги прави неприятни за повечето хищници. Макар, че някои растения съдържат токсини, които се считат за защита срещу тревопасните, някои гъсеници са изградили имунитет, който им позволява да се хранят с листата на такива токсични растения. В допълнение на това, че са незасегнати от отровата, гъсениците я трупат в телата си и стават силно отровни за хищниците. Най-агресивните защити на гъсеницата са космите свързани с токсичните жлези. Тези косми се наричат уртикарни косми и отровата, която произвеждат може да има действието на антикоагулант достатъчно силен да причини смъртоносен кръвоизлив на човек. Това се среща при южноафриканският копринен молец.
Относно тяхното поведение, гъсениците могат да бъдат считани за машини за ядене, тъй като се хранят постоянно за да се приготвят за следващия стадий на метаморфоза, а именно за превръщането им в пеперуда. Повечето видове сменят кожата си 3-4 пъти поради ускорения растеж на телата им. Те започват живота си, като си проправят път през черупката на яйцето с хранене и после изяждат растението на което седят. Те преминават през листата на тяхното растение лакомо. Това нещо ги кара да бъдат считани за големи агрокултурни вредители. Както е споменато преди, повечето видове са тревопасни с диета ограничена до един вид растение. Но също така има видове, които се хранят с яйцата на други насекоми, с ларвите на мравките, листни въшки или други насекоми.
Известно е, че по-големите видове използват коприната си за да правят капани и да ловят охлюви.
Те са основно активни през нощта, криейки се в стъблото на растението през деня и хранейки се през нощта. Гъсеницата прекарва повечето от живота си в пълзене и хранене с източника си на храна. Когато стане време да са зрели екземпляри, повечето гъсеници започват да се махат от това, с което са се хранили.
Те намират подслон, безопасно място на което да се превърнат в буби – действие което се осъществява в защитна черупка, която се нарича какавида.

Гъсениците като вредители

Макар, че повечето пеперуди и молци, които излизат от какавидата са благоприятни ( освен молците, които се хранят с дрехи), от друга страна гъсениците могат да причинят огромни щети с тяхната интензивна диета. Особено ако предпочитат да се хранят с един вид растение, гъсениците могат да нанесат много щети на еднообразните селскостопански култури. Рояк от стадни гъсеници могат да направят повече лошо отколкото добро като обезлистят големи откоси гори и причинят смъртта на много дървета. Техните подобни на козина сети могат да причинят алергии и изключително раздразнение при животните и хората. Понякога толкова тежко, че се налага хоспитализация.
Върху растенията, които са атакувани ще можете да видите гъсениците – те пълзят и се хранят с листата, пъпките и плодовете. Плодът ще има дупки по него, които приличат на лъжици – това ги прави негодни за ядене, негодни за продан и загубата на продукти може икономически да навреди на вашето стопанство.
За съжаление много видове са станали резистентни към пестицидите използвани срещу тях, дори и растенията да развият механизми за защита от гъсениците, включвайки еволюцията на химичните токсини и физическите бариери като козината, тези механизми са преодолими от гъсениците с времето и с еволюирането им на защитните механизми.
Гъсениците също така могат да бъдат заплаха и за хората, тъй като козината, която съдържа отрова може да причини наранявания вариращи от уртикариален дерматит и атопична астма, бъбречна недостатъчност и интрацеребрален кръвоизлив. Козината лесно влиза в сгради чрез вентилационните системи и се натрупва лесно във вътрешната среда поради малкия си размер, което пък от своя страна е трудно да бъде издухано навън. Това натрупване повишава риска на човешки контакт във вътрешната среда. Най-често срещания ефект са обривите по кожата, които се появяват след контакт с гъсеницата, което всъщност е форма на алергична реакция.
Когато се сблъсквате с нашествие от гъсеници трябва да бъдете внимателни и да носите ръкавици и предпазваща екипировка през цялото време. Премахването на шатрите и гнездата от растенията трябва да бъде направено внимателно, за да избегнете всякакво раздразнение или алергични реакции причинени от контакта с насекомото. Най-доброто нещо, което можете да се опитате да направите, за да предотвратите нашествието е да търсите яйцата през есента и да ги унищожите преди да могат да се излюпят. Обаче ако е твърде късно, опитайте да използвате пестициди, които могат да помогнат да задържите популацията под контрол. Макар, че ларвите са силно резистентни срещу пестициди, можете да засегнете зрелите, които се приготвят да снесат следващата генерация яйца. По този начин вие ще забавите процеса им на размножаване и растеж и бавно ще започнете да ги премахвате.

Got a question?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

ASK A QUESTION