Информация за Домашни акари

Домашни Акари Dermatophagoides-pteronyssinus Информация за

Домашните прахови акари са малки членестоноги, които принадлежат към подразред Acari (още известен като Acarina) и разред Arachnida. Те са много често срещани в домакинствата – от там е и името им. Предполага се, че живеят на Земята от около 23 милиона години. Двата най-често срещани видове прахови акари са Северноамериканският домашен прахов акар ( Dermatophagoides fariane) и Европейският домашен прахов акар ( Dermatophagoides pteronyssinus).

Домашни Акари Dermatophagoides-pteronyssinus Информация за

Описание и разпространение

Праховите акари могат да бъдат описани като микроскопични паяци, тъй като имат полупрозрачни тела с овална форма, с бистър бял цвят и много фини ивици. Те са безкрили и нямат козина по краката и телата си. Обикновено зрелите екземпляри достигат дължина около 0.4 милиметра и 0.2-0.3 милиметра широчина. Малките дори са по-малки.
Поради размера им е трудно да се забележат с просто око. Всъщност за да бъдат разпознати е нужно поне 10 пъти увеличаване на изображението. Следователно ако видите акар без лупа, то е вероятно да е съвсем различен вид, а не прахов акар.
Както е споменато преди, домашните прахови акари са космополитни видове в човешките домакинства, които живеят в колонии и оцеляват във влажните условия, които предоставят кухните и спалните. По-специфично, те живеят добре в завивки ( възглавници, завивки, чаршафи, одеяла и т.н.) матраци, тапицерии, плюшени играчки, завеси, килими ( особено от дълготрайни влакна) и мебели. Те се закрепят за влакната и живеят удобно, докато един грам прах може да съдържа около 100 – 500 прахови акари.
Въпреки това, че предпочитат топлина и влажност, съществуването на праховите акари не е ограничено само до мокрите климати. Обикновено перфектната среда е при температура от 18 – 26 градуса и влажност над 50%. Праховите акари могат да бъдат открити и при сухи климати и високи надморски равнища. Там те могат да живеят и да се репродуцират сравнително лесно в килимите и завивките ( особено възглавниците), тъй като това са предметите с които хората най-често имат контакт и запазват влагата.

Размножаване и начин на хранене

Живота на домашният прахов акар се състои от 5 основни стадии: яйце, ларва, протонимфа, тритонимфа и зрялост. Преходът между стадиите се получава чрез премени. В подходящи среди, цялото развитие, от яйце до зрялост може да протече за един месец. Мъжките прахови акари живеят около 10 – 19 дни, докато женските живеят повече, около 70 дни като снасят между 60-100 яйца по време на последните 5 седмици от живота си. Домашните прахови акари се хранят с различни видове органичен детрит, включително плесени, гъбички, бактерии, мъртви акари, цветен прашец, дори и мъртви кожни клетки, които могат да бъдат считани за любимата им храна. Един човек обикновено отронва 0.3 – 0.4 кг кожни клетки годишно, което е повече от достатъчно да нахрани един милион прахови акари. Както повечето разложителни животни, те избират храна, която частично е била разградена от гъбички ( обикновено плесен). Храносмилането на акарите е непълно. Техните вътрешности нямат способността да абсорбират всичките достъпни хранителни вещества, затова някои субстанции се консумират повече от един път с помощта на силни ензими, които се намират в изпражненията и имат за цел да разбият остатъците и да ги трансформират в повече храна.

Домашните прахови акари като вредители

Домашните прахови акари са често срещан проблем в домакинствата, тъй като обичайните методи на почистване (чистене с прахосмукачка, бърсане на прах и т.н.) и продукти не са ефективни в премахването им. Същото е и с инсектицидите. Макар, че праховите акари се нуждаят от определени нива на топлина и влага за да живеят, както преди е споменато, падането на двете не може да гарантира пълно отстраняване. Това може да бъде ефективно ако стане драстично и само тогава, когато е минал период от няколко месеца, тъй като те обикновено успяват да оцелеят като се скрият във вътрешността на възглавниците и килимите.
За разлика от кърлежите, праховите акари не се заравят под кожата, не жилят, не хапят, не са паразити, но това не означава, че не са вредители. Напротив, те са често причинители на астма, хроничен ринит, както и на алергични симптоми. Основната причина за това е, че вътрешностите на акарите притежават силни храносмилателни ензими ( най-забележителните от които протеази), които се отделят и остават чрез фекалиите, което пък позволява да бъдат вдишани лесно от хората, причинявайки алергични реакции. Тези ензими стоят в сухите изпражнения докато не срещнат влажна повърхност и ако повърхността се случи да е човешка тъкан, ензимът ще се закрепи за нея и ще стане отново активен, което може да причини раздразнение и обриви. Същото се отнася и за екзоскелета и другите секреции на акарите. Всичките тези частици се смесват и се получава фин прах, който често се нарича домашен прах. Той много лесно се изтрива чрез най-простите действия като например чистене с прахосмукачка, минаване на пода с парцал, ходене по килима, дори и обръщане по време на сън.
За да се разбере в дълбочина проблема, който могат да създадат тези малки създания особено на високо алергични хора, важно е да се спомене, че в периода на продължителност на живота им от 10 седмици, те изхвърлят около 2,000 фекални частици и дори повече частично смляни, покрити с ензими прахови частици, които продължават да причиняват алергични реакции, дори и след смъртта на акара. Ето няколко симптома, които могат да бъдат причинени от домашните прахови акари:
кашляне;
хрипове;
стягащо чувство в гърдите;
задух;
течащ нос;
сърбящ нос;
сърбящи очи;
сърбяща кожа;
кожни обриви.

Децата са частично по-уязвими, не само защото прекарват повече време в леглото, ами защото са неспособни да разпознаят алергичните симптоми и, че още по-малко знаят какви мерки да вземат за да ги облекчат. При високо алергични, хиперчувствителни хора, вдишването на домашен прах може да причини остри атаки на бронхиална астма и дори в най-лошите случаи да завърши със смърт. Освен че самите те не хапят, както е казано, някои изследвания сочат, че факта, че активните храносмилателни ензими, които се намират в изпражненията могат да убият деликатните защитни клетки и да влязат в човешкото тяло и да продължат пътуването си по кръвообращението.
Избягване излагането на праховите акари е най-добрата стратегия за контрол на алергията към тях. За да направите това, вие трябва да намалите нивата на влагата и да подобрите вентилацията в къщата си, трябва да използвате прахоустойчиви или анти-алергенни завивки, да измивате завивките в гореща вода и да разчистите бъркотията. Това са само няколко превантивни мерки, които може да предприемете срещу нашествие. За повече детайли, може да видите нашата свързана статия относно как да предотвратим нашествието от прахови акари или за детайли относно как да се справим с домашни прахови акари. Можете също да намерите списък с действия, които ще трябва да предприемете вътре в къщата за да бъдете способни да елиминирате риска от алергии и присъствието на домашни акари. Бързите и адекватни действия срещу тези вредители могат да ви помогнат да се преборите с нашествията, обаче акарите могат много лесно да се завърнат. Помнете, че винаги трябва да поддържате високи нива на хигиена и да комбинирате методите за премахване заедно с превантивните, тъй като това е единственият начин да се запази къщата ви от тези същества.

Got a question?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

ASK A QUESTION